Днес се навършват 132 години от рождението на Сирак Скитник* (псевдоним на Панайот Тодоров Христов) - един от най-големите български ерудити и интелектуалци между двете световни войни.

1

Безсилно стенеща, отхожда си нощта

И лебеди отлитащи разсипват розови венци.

Опиянени чучулиги сребърни струи разливат

По златни падини и сънни долини.

Над сънни светове

Могъщи блеснали крила се къпят в поднебните пустини...

Денят се ражда хоре във прозирни синини,

Денят се ражда сам, разсипал кървави стрели

След бягащи смутени тъмнини...

2

Отбулени синеят небесата

От победно щастие...

На пролетта пред сребърните двери

Възправен, новий ден се смее.

Във чашката на всеки цвят трепери

Благоуханна светеща роса...

Преплитат се залутани лучи

В пияната симфония на прелетта...

В усмивката на всеки цвят сияе

Полуразцъфнала, прозрачна красота...

Просяйнали, синеят небесата

От победно щастие...

3

Кои нечакани стъпки смутиха светостта на мъртвите олтари?

Нечакани стъпки смутиха спящото страдание на воята душа.

Престъпнице, вървя по твоите стъпки и преди още да запали

Нощта над бездните блуждающи венци, ще те догоня.

О, кой нечакано пробуди спящото страдание на моята душа?

Престъпнице, когато утрото разкъсва сънните вуали

Над степите ще те догоня (О, пожали ме ти).

И кървав дъжд ще ороси надвисналите класове (о, кой ще ме пожали!).

Пробуди ти безумното страдание в моята душа. . .

Защо? О, шепнещо ридание на умираща вълна!

Ще те нестигна аз, когато и потоците заспят (О, пожали ме!)

А кой ще възвести на плачущото утро, че аз безумно те обичах, о, жена?

4

Пробуждам се от тежък сън: горят и бездните, и мрака.

Край мен пролитат звънки розови стрели без път...

По чистий сняг следа от кърви се протака:

Далече: бягащата нощ притиска раната на свойта гръд

С косите си.

*Роден в Сливен на 22.11.1883 г., Сирак Скитник учи в Богословското училище в София (1898-1902) и живопис в Петербург (1908-1912). Участва в Балканската война. Драматург и артистичен секретар на Народния театър в София (1923-1924); библиотекар в Министерството на просвещението (1924-1925); председател на дружество "Родно изкуство" (1927); пръв председател на основания през 1931 г. Съюз на българските художници; Директор на Радио София - от 1935 до смъртта си на 05.03.1943 г. Освен с творбите си на художник, Скитник пише поезия, литературно-критическа есеистика, изкуствоведски статии върху проблеми на българското и европейското изкуство. Сътрудничи на списанията "Българска реч", "Съвременник", "Везни", "Хиперион", "Златорог", "Художествена култура" и др.