Казваха ми: Имал си необикновен живот, трябва да оставиш нещо. Преди да си отидеш от този свят, остави нещо от първо лице. Така Симеон Сакскобургготски обясни в интервю за ТВ7 повода да издаде своите мемоари, които ще бъдат представени утре в Париж.

"От години го мислех наистина да разкажа, а не после, след мен, да се преразказва, и то най-вече тенденциозно, за моя живот и моята личност", каза още царят и добави: "Сигурно ще има много разочаровани от книгата. Ще има и "дежурни", които само чакат с какво да се заядат. Ще следя и ще гледам и чуждите версии. За мен е важно, когато четат, хората да разберат колко силно фактите от 1944 година са се отразили върху живота ми."

На въпрос таи ли някаква горчилка, бившият министър-председател на България отговори, че не бива да таим горчилка, но има неща, които не могат да се преглътнат. "Донякъде успях."

Той обясни, че е положил много усилия, свършил е много работа, най-вече да се справи с бележките, които е водил 50 и кусур години. "Сигурно можеше да стане и по-добре", опита да скромничи събеседникът. Той разказа, че 50 и повече години е в активната политика. "Не съм само от 2001 година. Описвал съм личности, които са свързани с историята, не лично. Изчаквал съм умишлено донякъде някой да си отиде, но не виждам смисъл да разкривам и да акцентирам върху някоя личност и най-малко да кажа нещо, което не е в стила ми - да критикувам някого, да го посоча с пръст. Това се практикува толкова много, но не води до нищо. Просто разказвам живота си. Когато става дума за историята, да, споменавам личностите, не може без тях."

Първата глава от книгата е връщането му през 1996 г., стана ясно от интервюто. "Това беше един много, много специален момент в моя живот, и като емоция." На въпрос кой е най-емоционалният момент от живота му, отразен в книгата, царят уточни: "Много беше трудно да намеря най-емоционалния момент. Фактът, че след толкова години тук, в България, се роди моят внук Симеон Хасан, това е емоция в личен план. Той се роди в България, това е последният от рода ми, роден в България, преди него бях аз - традицията продължи." На въпроса ще има ли и други родени в България, царят отговори: "Един Господ знае."

На въпрос кога е усетил тежестта на царската корона, той лаконично каза: "Цял живот, да ви кажа откровено. Старая се да бъда на ниво, но има по-леки и по-тежки моменти. Винаги гледам на положителното, позитивното във всяко нещо. По този начин човек може да бъде и по-полезен. Доколкото политическите обстоятелства са ми позволявали, мисля, че успях да изпълня моята мисия."

Запитан каква беше каузата, когато навремето, като лидер на НДСВ, направи съюз с наследниците на бившата БКП, които превърнаха суверенна България в послушник на Съветсткия съюз, той отговори: "Имахме главната цел - Европейският съюз. От друга страна, колкото е по-широко политическото ветрило, толкова едно правителство може да се справи с дадени ключови моменти в историята на страната. Не считам за нормално и прагматично поведение да търси човек вина в наследниците по идеологическа линия. Трябва да оценяваме по заслуга. Не бива да се приписват пасиви през поколенията - такъв е и моят случай и аз съм потърпевш в това отношение, и съм го избягвал винаги."

Той се върна и към максимата на неговия баща: "Винаги с Германия, никога против Русия", като обясни, че е полезно да се погледне много назад назад, но и напред - да се види, че ЕС е ключът. "Имаме голям интерес да продължим и с Германия, и с Русия. Да се гледа по-далеч напред, а не да променяме курса заради дадени сътресения в момента. Важно е да не считаме, че ние сме някакви световни фактори, а да се съобразяваме с общата линия и интереса, който рефлектира върху България."

Помолен да даде съвет на политиците, Симеон Сакскобургготски каза: "Да сме прагматици, да не губим от полезрението доброто на страната, на хората, да се стремим към обща цел, знаменател - да вървят напред." И добави: "Трябва да има национална цел, която да ни обедини и да ни мотивира всички. Ако всички теглим каруцата в една и съща посока, можем да постигнем чудеса", допълни той.

Какво бихте написали в епилога на вашата книга, попита водещият. "Миналата година през август се навършиха 70 години от смъртта на баща ми, което мина незабелязано... И 70 години, откакто Народното събрание ме провъзгласи за цар... Това оставям за епилог", каза царят.