На днешния ден през далечната 970 г. цар Петър I, вторият син на Симеон Велики, получава удар и умира в двореца в Преслав. 924 г. по-късно в двореца в София се ражда престолонаследникът цар Борис III. Така по силата на скрити закономерности на съдбата днес почитаме 1046 години от смъртта на Цар Петър и 122 години от рождението на Цар Борис.

За един владетел историята ни е оставила оскъдна информация, а за другият информацията умишлено беше манипулирана и крита от комунистическия режим години наред.

Пълното име на последния български действащ цар е Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник е император Николай II. Още от самото начало Борис III е обявен за княз Търновски, като именно връзката със старопрестолния град символизира приемствеността между новата династия и старите и славни български царства.

Борис израства в една добре позната на царските семейства обстановка. За разлика от голяма част от западноевропейската аристокрация обаче, той не получава най-високо образование, но качествата и потенциалът на бъдещия монарх са безспорни.

По време на Балканските войни и Първата световна война престолонаследникът е изпратен на фронта като офицер за свръзки в действащата българска армия. Неколкократно е повишаван в ранг и през 1918 г. достига чин генерал-майор.

След края на Първата световна война България е изправена пред поредната национална катастрофа. Фердинанд абдикира от престола и на 3 октомври 1918 г., с манифест от вече бившия владетел на Борис е поверено тежкото бреме на властта в един от най-динамичните и трудни периоди от развитието на България.

В годините след войната управлението на държавата е в ръцете на редица партийни лидери. По това време е свалено с преврат правителството на БЗНС, начело с Александър Стамболийски, който Борис е принуден да санкционира с неохота.

В следващото десетилетие фигурата на царя продължава да е в сянка. След контрапреврат през 1935 година реално той застава начело на държавата. Царят възстановява отменената Търновска конституция и въвежда режим на управление – парламентарен мажоритаризъм. Парламентарни избори се провеждат и съществува легална опозиция, но изборите се контролират от монарха.

По време на Втората световна война цар Борис III е наречен от народа "обединител", след като се възползва от международната ситуация и подписва Крайовската спогодба, с която на България отново се връщат земите от Южна Добруджа, отнети от Ньойския диктат през 1919 година. Отказал да участва в геноцида над еврейския народ, царят е принуден да търси пътища за спасяването на онези от тях, които са под негова власт, търсейки съдействие от Великобритания.

В разгара на събитията, когато Втората световна война достига своята кулминация, а България има огромна нужда от своята политическа стабилност, се случва немислимото – обичаният от целия народ български цар Борис III умира в 16:20 след обяд на 28 август 1943 г.. Според официалната версия смъртта му е естествена, след кратко боледуване.

Борис III е погребан според желанието му в Рилския манастир. Вляво от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943г. от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: „На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония“

През 1946 година тленните останки на цар Борис са ексхумирани и осквернени по нареждане на комунистическите управници в България. Тялото на царя е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. През 1947 година, по заповед на Георги Димитров и Васил Коларов този параклис е взривен и заравнен със земята.

В днешни дни гробът на цар Борис в Рилския манастир е възстановен. В него се намира единственото останало от загиналия монарх – неговото сърце.