Счита се за създател на кирилицата, която адаптира от глаголицата, дело на Константин-Кирил Философ. Основател е на Охридската книжовна школа. Почитан от Православната църква като един от светите Седмочисленици.

Източниците сочат, че Климент е българин, роден в Югозападна Македония. Данните за живота му преди неговата дейност в България са оскъдни. Откриваме ги в две гръцки жития: „Пространно житие на Климент Охридски“ от Теофилакт Охридски (1084-1107) и в „Кратко житие на Климент Охридски“ или т. нар. „Охридска легенда“ от друг охридски архиепископ и също грък —Димитрий Хоматиан (1216-1234).

Предполага се, че Климент е участвал още на млади години в хазарската и аланската мисии на Кирил и Методий през 859-861 г.

Безспорно той участва и в мисията на Кирил и Методий във Великоморавия като техен ученик. В някои по-късни славянски жития се казва, че презвитер Климент е бил ръкоположен заедно с Наум в свещенически сан от папата в Рим в 868г., преди смъртта на св. Кирил.

След смъртта на Кирил в Рим през 869 той се връща с Методий в Панония и Великоморавия. След като и Методий почива (пролетта на 885 г.), Климент, заедно посоченият от него наследник Горазд, оглавяват продължаващите спорове с германския клир и новия моравски княз във Великоморавия.

Епископът на Нитра Вихинг е натоварен от папа Стефан V да управлява Великоморавската църква и не признава Горазд. Климент, след като е хвърлен за определено време в затвора, с Наум и други ученици е изгонен от страната. В края на 885 или 886 преплува на сал „от три липови дървета“ Дунав и пристига в тогава граничещата с Моравия България, заедно с Наум Преславски, Сава, Ангеларий и може би Горазд.

Според Теофилакт Охридски самият Борис I всеки ден беседвал с учениците на Методий. Той им възлага обучението на бъдещите свещеници на старобългарски език. Ангеларий скоро умира и в Плиска остават само Климент и Наум Преславски, за които се предполага, че е възможно и да са родни братя.

Климент отсяда в три подарени му от цар Борис I имения в областта Кутманица, но главно в третото около Охрид. Там той създава и Охридската книжовна школа, която се смята за първия славянски университет.

За седем години (886-893) той обучава на глаголица, и както пише Теофилакт „на българско наречие“, близо 3 500 ученици. През 893 г. е извикан от новия цар Симеон I в Преслав, където е ръкоположен за епископ на Величката епархия (Велека / Великия и Дрембица) в същата област, с титлата „Велички“. Така той става там първия славянски епископ. Наум, изпратен от цар Симеон I, заема неговият пост на ръководител на школата и книжовния център в Кутмичевица в същата 893 година.

Когато Наум умира (през 910 г.), Климент се погрижва за неговото достойно погребение. Климент основава в Охрид с помощта на цар Симеон манастира „Св. Панталеймон“ (не случайно едноименната църква в Преслав е първият славянски културен център) и още една църква, която после става архиепископско седалище, така че той е построил две от трите тогавашни охридски църкви. За последен път Климент се отправя в Преслав и моли цар Симеон да го освободи от задълженията му като епископ, но получава отказ.

Днес тленните останки на Климент Охридски се намират в охридската църква „Св. Богородица Периблептос“, наречена след това „Св. Климент“. Главата на светеца се пази и до днес в Берския манастир „Св. Йоан Предтеча“.

В новата ни история първият съвременен университет в България — Софийският, е наречен на негово име при основаването му през 1888 година.