Според  данните от национално представителното проучване, направено в периода 19-27 август, сред 1028 граждани чрез пряко стандартизирано интервю по домовете, макар броят на протестиращите срещу правителството рязко да намаля през летните месеци, това не е променило нарастващите негативни нагласи сред мълчаливото мнозинство от гражданите. 23% са удовлетворени от дейността на правителството, на другия полюс са 21% - гневни на управляващите. Най-значителен дял обаче, 55%, са разочарованите. 

Самите протести консолидират подкрепата за правителството, но тя остава затворена в две електорални групи. Именно стеснената социална база на управлението осигурява много малък резерв за действие и свобода за маневри при решаването на неизбежно възникващите проблеми и осъществяването на дългосрочни политики.

В началото на есенния политически сезон БСП има лек електорален превес (18,4%) над ГЕРБ (15,6%). Най-значимият резултат за БСП от двата месеца протести и контрапротести е консолидирането на нейния електорат – ефект, който обичайно се регистрира, когато избирателите й се усещат атакувани, отбелязват социолозите. В същото време симпатизантите на ГЕРБ, обратно на левицата, са по-демобилизирани. Реформаторският блок също отбелязва положителни тенденции, като привлича подкрепата на 7,6% от общия брой избиратели и така на практика се очертава като трета политическа сила, изпреварвайки ДПС, което запазва подкрепата на традиционните 5,8% от пълнолетните граждани на страната. Основно предизвикателство пред реформаторите остава запазването на мотивацията за гласуване сред десните привърженици, ако изборите бъдат отложени прекалено напред във времето. За разлика от тях симпатизантите на ДПС се отличават с много висока мобилизация за участие в евентуални избори и с изключително силна идентификация с кабинета "Орешарски".

В нишата на националистическия вот Атака губи подкрепа (спадайки до 1,5%), която се отлива към НФСБ (3.1%). Висок остава делът на "търсещите" избиратели.

Около 20% не разпознават в нито една от съществуващите партии алтернатива на статуквото. Най-многобройни са младите и високо образованите българи, които продължават да  търсят алтернатива в евентуална партия на протестиращите. Техните родители – в друга, различна от управлявалите досега формации. И тъй като парламентарните партии са достатъчно инертни, а новосъздаващият се Реформаторски блок е все  още недостатъчно популярен, трудно е  да се правят прогнози кой ще успее да привлече този колебаещ се вот. Предвид характера на политическата криза на 2013 г. обаче, бъдещите електорални нагласи до голяма степен ще зависят от това кой ще излезе морален победител от настоящите протести и контрапротести, отбелязват от "Алфа рисърч".

Каквато и да е била през последните 23 години съдбата на българските правителства в края на техния мандат, нито едно не е успявало да възпламени общественото мнение още на 15-ия ден от своето управление, както това направи правителството на Пламен Орешарски.

Ако в началото на надигналата се вълна от протести разбираемо преобладаваха емоциите, то в навечерието на наближаващите 100 дни на кабинета, хората вече могат да правят по-трезва равносметка на позициите и оценките си за начина на управление на страната.

Отговорите на въпроса за обществените нагласи към протестите и контрапротестите очертава следната картина: 51% от пълнолетните граждани на страната подкрепят протестите за оставка на правителството, 33% - подкрепят контрапротестите в полза на правителството, 16% - не подкрепят нито едните, нито другите.

Близки са и резултатите за морално-политическата оценка на протеста срещу правителството. За 47% този протест е справедлив, за 23% - не е справедлив. Според 18% е справедлив, но в България нищо не може да се промени и затова няма смисъл да се правят опити.

Два основни извода за тенденциите в обществените настроения се налагат от анализа на тези въпроси:

- На първо място, налице е процес на обратно връщане на гражданите в политиката. Общо 84% (което е изключително висок дял на фона на апатията през последните години по редица значими обществени проблеми) избират страна в протестите "за" или "срещу" оставката на кабинета. Признаването на моралния характер на протеста за оставка на правителството (43% го определят като справедлив, а 23% - като несправедлив) определя и превеса на хората, които го подкрепят (51%) срещу онези, които застават зад исканията на контрапротестите (33%).

- На второ място, тезата за разделението между София и провинция може и да има определена медийно-пропагандна видимост, но няма социологическа валидност. Често цитираната фраза "София не е България" създава впечатлението, че подкрепата за протестите и контрапротестите минава именно по тази разделителна линия. Което определено не е вярно. Подкрепата за оставката на правителството сред жителите на София и големите градове е с 10-12% по-висока, отколкото сред тези в малките градове и селата, но без да е налице статистическа зависимост, а още по-малко – обръщане на нагласите. Ако изобщо можем да говорим за някакви разделителни линии, те минават по три оси – образование, възраст и най-вече – политически пристрастия. Единствено в най-високите възрастови, в най-ниските образователни групи и сред симпатизантите на БСП и ДПС (голяма част от които са от тези групи) доминира подкрепа за контрапротестите.