"Очертава се втори тур на президентските избори, има съществено нарастване на избирателната активност в хода на кампанията и желание да се гласува както в избора на президент, така и в националния референдум, динамиката в подкрепата за част от кандидатите води до разместване на позиции в хода на кампанията", сочат данните от последното преди изборите представително проучване на "Алфа рисърч". 

То е осъществено между 31 октомври и втори ноември сред 1034 граждани и сравнява нагласите на избирателите от началото и края на кампанията. 

69 на сто от реално пребиваващите в страната избиратели са заявили решението си да участват в изборите, което означава между 3,8 и 4 милиона души.

Възможно е избирателната активност да надхвърли леко 4 милиона. Делът на колебаещите се дали да гласуват остава малък и не се очаква допълнително интензивно нарастване на избирателната активност.

С най-голяма вероятност балотажът ще бъде между Цецка Цачева и Румен Радев. Броени дни преди вота 26,3 на сто от решилите да участват подкрепят Цачева и това е максимално близо до резултата, който ще бъде открит в урните в неделния ден, каза пред БНР Геновева Петрова от "Алфа рисърч". 

Социолозите отчитат 22,5 на сто подкрепа за Румен Радев. В хода на кампанията се получава сближаване на позициите между двамата кандидати, като се регистрира лек отлив на гласоподаватели за Цачева и обратния процес – на мобилизация на левия електорат при Радев.

Отливът при Цецка Цачева идва от хора в активна възраст от големите градски центрове, докато в малките населени места, където кампанията ѝ е била по-наситена, подкрепата за нея остава по-устойчива. 

Двамата най-вероятни претенденти за балотажа приключват кампанията с разлика от около 3,8%.

Цецка Цачева не успя да изпълни сто процента потенциала, който ѝ дава подкрепата за управляващата партия, т.е. има резерв, който би могла да мобилизира допълнително.

Има типични симпатизанти на ГЕРБ, които в хода на кампанията са оттеглили подкрепата си за нея.

Заявеният в проучванията протестен вот е срещу системата, статуквото и партиите, а не конкретно срещу ГЕРБ – гласи един от изводите на проучването. Ръстът при кандидати като Орешарски и Марешки се дължи както на обявената подкрепа на ДПС за единия, така и на мобилизацията на протестен вот срещу системните, традиционни партии.

Липсата на сериозни дебати по стратегически за страната приоритети е сред факторите, които са позволили позиционирането на Марешки като подобна протестна алтернатива, смятат социолозите от "Алфа рисърч". 

Кандидати, които искаха да акцентират върху тези по-сериозни теми, по-скоро загубиха от това – Трайчо Трайков, Татяна Дончева, Ивайло Калфин.

Преформатирането на кампанията от кампания за първи тур към кампания едва ли не за балотажа е една от причините кандидатите на по-малките партии да загубят позиции в хода на кампанията.

Проучването на общественото мнение преди изборите не предвещава битка за третото място, нито дори за второто, въпреки значимия ръст на подкрепата за националистическия кандидат Красимир Каракачанов.