Липса на решителност и достатъчна ангажираност с проблемите на отбраната, отлагане на модернизацията във времето и прехвърляне на отговорността към следващото правителство. Това показва приетият в началото на януари Националeн план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г., се казва в специална позиция на Атлантически съвет на България. В нея се посочва, че атлантиците приветстват по принцип приемането на Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г. По този начин страната ни изпълнява поетия ангажимент на специалната среща на НАТО в Брюксел на 25.05.2017 г.
Ето и пълния текст на Позицията:
Липса на решителност, отлагане във времето и прехвърляне на отговорността
ПОЗИЦИЯ
на Програма „Национална и международна сигурност“ към АСБ
относно приетия с решение на МС на 04.01.2018 г.
Националeн план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП
на Република България до 2024 г.
Атлантическият съвет на България приветства по принцип приемането на Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г. По този начин страната ни изпълнява поетия ангажимент на специалната среща на НАТО в Брюксел на 25.05.2017 г., когато съюзниците решиха да изработят национални планове за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП.
По своята същност, обаче, планът показва липса на решителност и достатъчна ангажираност с проблемите на отбраната, отлагане на модернизацията във времето и прехвърляне на отговорността към следващото правителство.
Атлантическият съвет на България счита, че:
Времевият период на плана е твърде дълъг. Наложително е разходите за отбрана да достигнат 2% от БВП най-късно до 2021 г. Деградацията на отбранителните способности не може да бъде преодоляна с нерешителни стъпки.
Като предвижда достигане на целта от 2% едва през 2024 г., правителството ясно показва, че не възнамерява да изпълни този ангажимент в рамките на своя мандат.
Темпът на растеж на разходите за отбрана през първите години е крайно недостатъчен. До края на мандата на правителството (2021 г.) разходите за отбрана нарастват от планираните за 2018 г. 1.55% от БВП на едва 1.64% през 2021 г. След този период ръстът се увеличава драстично – от 1.64 на 2%.
Горната констатация е валидна и за трите основни направления на разходите – за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи. По-значимо нарастване на заплатите на хората в отбраната се предвижда едва след 2021 г., т.е. след края на управленския мандат. Тогава ще е твърде късно, защото отливът от военната професия ще е прекалено голям, за да може да се компенсира с краткосрочни мерки.
Не е логично в графата с трите основни проекта за модернизация да фигурират осигуряване на летателната годност на МиГ-29 и цесия за ВМА. Цесията за ВМА е от друга категория, а осигуряването на летателната годност на МиГ-29 (общо 78 млн. лв. до 2020 г.) не представлява модернизация, а временна поддръжка на стара и оперативно несъвместима платформа.
Налице е неравнопоставеност на трите проекта по отношение на финансирането им във времето. Предвиденото усвояване до 2021 г. на огромна част от средствата за нови кораби (700 от общо 820 млн.лв.) контрастира с предвидените суми по години за придобиване на нов тип боен самолет, които нарастват значително едва след 2021 г. Част от средствата за самолета са разсрочени и пренасочени към проекта за бронирани машини за Сухопътни войски. Логичен е въпросът защо същият подход не е възприет и спрямо средствата за нови кораби. До 2024 г. от трите проекта за превъоръжаване финансово осигурен е само този за корабите. За нов тип боен самолет до края на времевия хоризонт на плана са предвидени 1.1 млрд. лв. от общо прогнозни 1.5 млрд. лв., а за нови бойни бронирани машини за Сухопътни войски – 700 млн. лв. от общо прогнозирани над 1.2 млрд.
Други важни проекти като цифрови радари, системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, способности за киберотбрана, подготовка на системите за командване и управление за федериране в мрежи за мисии на НАТО и ЕС, развитие на капацитет за разузнаване и наблюдение и др. не са изрично предвидени.
Не е ясно как нарастването на разходите за отбрана ще доведе до по-добро изпълнение на ангажиментите по пакета Цели за способности на НАТО.
В приложението по Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС липсват ресурси и отговорности по изпълнението, а много от ангажиментите са само „стремеж” за постигане на нещо.
Не е отделено внимание в таблицата по години на разходите за научни изследвания в отбраната, които са основата на иновациите, оперативната съвместимост и цялостната трансформация.
Не се посочва дали предвижданите средства за модернизация включват ДДС.
Очевидно е разминаването между плана и стандартната процедура за бюджетно планиране, което в края на периода достига 50%. Опитът показва, че при планиране на бюджета министърът на финансите и Министерския съвет не винаги се съобразяват с решения като тези, отразени в плана.
Атлантическият съвет на България подчертава,
че отговорната отбранителна политика следва да бъде финансово осигурена. Планът, който съдържа значителни амбиции и който представя страната ни пред съюзниците от НАТО, трябва да е ясен, решителен и реалистичен по отношение на сроковете и конкретен във връзка с изграждането на способности и изпълнението на пакета Цели за способности на НАТО.
АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ
Още от България
Защо в България националконсервативните партии са в разцвет
В българския парламент неизменно се озовава по една партия спасителка, центрирана около лидер, който промотира ред, стабилност, уникален български код и национална гордост. Защо тези формации са в разцвет?
Кой каквито и сметки да си прави за предсрочни избори у нас, едно е сигурно - грешни са
И резултатът ще е по-лош от страховете ни, ама дори не знаем в каква посока
Едната от статуите от Хераклея Синтика вероятно е на внук на император Октавиан Август
Вероятно нейн автор е световноизвестният през 3 в. преди Христа скулптор Праксител,