Липса на решителност и достатъчна ангажираност с проблемите на отбраната, отлагане на модернизацията във времето и прехвърляне на отговорността към следващото правителство. Това показва приетият в началото на януари Националeн план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г., се казва в специална позиция на Атлантически съвет на България. В нея се посочва, че атлантиците приветстват по принцип приемането на Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г. По този начин страната ни изпълнява поетия ангажимент на специалната среща на НАТО в Брюксел на 25.05.2017 г.
Ето и пълния текст на Позицията:
Липса на решителност, отлагане във времето и прехвърляне на отговорността
ПОЗИЦИЯ
на Програма „Национална и международна сигурност“ към АСБ
относно приетия с решение на МС на 04.01.2018 г.
Националeн план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП
на Република България до 2024 г.
Атлантическият съвет на България приветства по принцип приемането на Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г. По този начин страната ни изпълнява поетия ангажимент на специалната среща на НАТО в Брюксел на 25.05.2017 г., когато съюзниците решиха да изработят национални планове за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП.
По своята същност, обаче, планът показва липса на решителност и достатъчна ангажираност с проблемите на отбраната, отлагане на модернизацията във времето и прехвърляне на отговорността към следващото правителство.
Атлантическият съвет на България счита, че:
Времевият период на плана е твърде дълъг. Наложително е разходите за отбрана да достигнат 2% от БВП най-късно до 2021 г. Деградацията на отбранителните способности не може да бъде преодоляна с нерешителни стъпки.
Като предвижда достигане на целта от 2% едва през 2024 г., правителството ясно показва, че не възнамерява да изпълни този ангажимент в рамките на своя мандат.
Темпът на растеж на разходите за отбрана през първите години е крайно недостатъчен. До края на мандата на правителството (2021 г.) разходите за отбрана нарастват от планираните за 2018 г. 1.55% от БВП на едва 1.64% през 2021 г. След този период ръстът се увеличава драстично – от 1.64 на 2%.
Горната констатация е валидна и за трите основни направления на разходите – за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи. По-значимо нарастване на заплатите на хората в отбраната се предвижда едва след 2021 г., т.е. след края на управленския мандат. Тогава ще е твърде късно, защото отливът от военната професия ще е прекалено голям, за да може да се компенсира с краткосрочни мерки.
Не е логично в графата с трите основни проекта за модернизация да фигурират осигуряване на летателната годност на МиГ-29 и цесия за ВМА. Цесията за ВМА е от друга категория, а осигуряването на летателната годност на МиГ-29 (общо 78 млн. лв. до 2020 г.) не представлява модернизация, а временна поддръжка на стара и оперативно несъвместима платформа.
Налице е неравнопоставеност на трите проекта по отношение на финансирането им във времето. Предвиденото усвояване до 2021 г. на огромна част от средствата за нови кораби (700 от общо 820 млн.лв.) контрастира с предвидените суми по години за придобиване на нов тип боен самолет, които нарастват значително едва след 2021 г. Част от средствата за самолета са разсрочени и пренасочени към проекта за бронирани машини за Сухопътни войски. Логичен е въпросът защо същият подход не е възприет и спрямо средствата за нови кораби. До 2024 г. от трите проекта за превъоръжаване финансово осигурен е само този за корабите. За нов тип боен самолет до края на времевия хоризонт на плана са предвидени 1.1 млрд. лв. от общо прогнозни 1.5 млрд. лв., а за нови бойни бронирани машини за Сухопътни войски – 700 млн. лв. от общо прогнозирани над 1.2 млрд.
Други важни проекти като цифрови радари, системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, способности за киберотбрана, подготовка на системите за командване и управление за федериране в мрежи за мисии на НАТО и ЕС, развитие на капацитет за разузнаване и наблюдение и др. не са изрично предвидени.
Не е ясно как нарастването на разходите за отбрана ще доведе до по-добро изпълнение на ангажиментите по пакета Цели за способности на НАТО.
В приложението по Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС липсват ресурси и отговорности по изпълнението, а много от ангажиментите са само „стремеж” за постигане на нещо.
Не е отделено внимание в таблицата по години на разходите за научни изследвания в отбраната, които са основата на иновациите, оперативната съвместимост и цялостната трансформация.
Не се посочва дали предвижданите средства за модернизация включват ДДС.
Очевидно е разминаването между плана и стандартната процедура за бюджетно планиране, което в края на периода достига 50%. Опитът показва, че при планиране на бюджета министърът на финансите и Министерския съвет не винаги се съобразяват с решения като тези, отразени в плана.
Атлантическият съвет на България подчертава,
че отговорната отбранителна политика следва да бъде финансово осигурена. Планът, който съдържа значителни амбиции и който представя страната ни пред съюзниците от НАТО, трябва да е ясен, решителен и реалистичен по отношение на сроковете и конкретен във връзка с изграждането на способности и изпълнението на пакета Цели за способности на НАТО.
АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ
Фактор
Ето и пълния текст на Позицията:
Липса на решителност, отлагане във времето и прехвърляне на отговорността
ПОЗИЦИЯ
на Програма „Национална и международна сигурност“ към АСБ
относно приетия с решение на МС на 04.01.2018 г.
Националeн план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП
на Република България до 2024 г.
Атлантическият съвет на България приветства по принцип приемането на Национален план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 г. По този начин страната ни изпълнява поетия ангажимент на специалната среща на НАТО в Брюксел на 25.05.2017 г., когато съюзниците решиха да изработят национални планове за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП.
По своята същност, обаче, планът показва липса на решителност и достатъчна ангажираност с проблемите на отбраната, отлагане на модернизацията във времето и прехвърляне на отговорността към следващото правителство.
Атлантическият съвет на България счита, че:
Времевият период на плана е твърде дълъг. Наложително е разходите за отбрана да достигнат 2% от БВП най-късно до 2021 г. Деградацията на отбранителните способности не може да бъде преодоляна с нерешителни стъпки.
Като предвижда достигане на целта от 2% едва през 2024 г., правителството ясно показва, че не възнамерява да изпълни този ангажимент в рамките на своя мандат.
Темпът на растеж на разходите за отбрана през първите години е крайно недостатъчен. До края на мандата на правителството (2021 г.) разходите за отбрана нарастват от планираните за 2018 г. 1.55% от БВП на едва 1.64% през 2021 г. След този период ръстът се увеличава драстично – от 1.64 на 2%.
Горната констатация е валидна и за трите основни направления на разходите – за личен състав, текуща издръжка и капиталови разходи. По-значимо нарастване на заплатите на хората в отбраната се предвижда едва след 2021 г., т.е. след края на управленския мандат. Тогава ще е твърде късно, защото отливът от военната професия ще е прекалено голям, за да може да се компенсира с краткосрочни мерки.
Не е логично в графата с трите основни проекта за модернизация да фигурират осигуряване на летателната годност на МиГ-29 и цесия за ВМА. Цесията за ВМА е от друга категория, а осигуряването на летателната годност на МиГ-29 (общо 78 млн. лв. до 2020 г.) не представлява модернизация, а временна поддръжка на стара и оперативно несъвместима платформа.
Налице е неравнопоставеност на трите проекта по отношение на финансирането им във времето. Предвиденото усвояване до 2021 г. на огромна част от средствата за нови кораби (700 от общо 820 млн.лв.) контрастира с предвидените суми по години за придобиване на нов тип боен самолет, които нарастват значително едва след 2021 г. Част от средствата за самолета са разсрочени и пренасочени към проекта за бронирани машини за Сухопътни войски. Логичен е въпросът защо същият подход не е възприет и спрямо средствата за нови кораби. До 2024 г. от трите проекта за превъоръжаване финансово осигурен е само този за корабите. За нов тип боен самолет до края на времевия хоризонт на плана са предвидени 1.1 млрд. лв. от общо прогнозни 1.5 млрд. лв., а за нови бойни бронирани машини за Сухопътни войски – 700 млн. лв. от общо прогнозирани над 1.2 млрд.
Други важни проекти като цифрови радари, системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, способности за киберотбрана, подготовка на системите за командване и управление за федериране в мрежи за мисии на НАТО и ЕС, развитие на капацитет за разузнаване и наблюдение и др. не са изрично предвидени.
Не е ясно как нарастването на разходите за отбрана ще доведе до по-добро изпълнение на ангажиментите по пакета Цели за способности на НАТО.
В приложението по Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС липсват ресурси и отговорности по изпълнението, а много от ангажиментите са само „стремеж” за постигане на нещо.
Не е отделено внимание в таблицата по години на разходите за научни изследвания в отбраната, които са основата на иновациите, оперативната съвместимост и цялостната трансформация.
Не се посочва дали предвижданите средства за модернизация включват ДДС.
Очевидно е разминаването между плана и стандартната процедура за бюджетно планиране, което в края на периода достига 50%. Опитът показва, че при планиране на бюджета министърът на финансите и Министерския съвет не винаги се съобразяват с решения като тези, отразени в плана.
Атлантическият съвет на България подчертава,
че отговорната отбранителна политика следва да бъде финансово осигурена. Планът, който съдържа значителни амбиции и който представя страната ни пред съюзниците от НАТО, трябва да е ясен, решителен и реалистичен по отношение на сроковете и конкретен във връзка с изграждането на способности и изпълнението на пакета Цели за способности на НАТО.
АТЛАНТИЧЕСКИ СЪВЕТ НА БЪЛГАРИЯ
Още от България
Кънев: Властта намира решение на проблемите, настройвайки гражданите един срещу друг
Лидерът на ДСБ коментира, че политиката на премиера и на президента на снишаване и мълчание по отношение на заплахата, която руската агресия представлява за цяла Източна Европа, не вършат работа
Цените на едро на основни храни продължават да растат
Индексът на тържищните цени (ИТЦ), отразяващ движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се повишава с 0,82 на сто до 2,343 пункта спрямо 2,324 пункта седмица по-рано
Отворено писмо до Тръмп: Трайният мир не може да бъде купен за сметка на сигурността на жертвите
Американското лидерство е най-резултатно, когато укрепва съюзническото единство, защитава международното право и гарантира, че дипломацията не възнаграждава продължаващата агресия.