Българо-руска комисия се събира за канонизирането на архиепископ Серафим

Днес ще се проведе първата среща на смесената българо-руска комисия, която има за цел да проучи и подготви данните за канонизацията на архиепископ Серафим (Соболев) погребан в криптата на руската църква „Св. Николай“ в столицата. Комисията бе сформирана по искане на Руската православна църква през месец септември т.г. От българска страна в нея влизат: Варненският и Великопреславски митрополит Йоан, Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, прот. Теодор Стойчев, клирик на Варненска и Великопреславска митрополия, доц. д-р Мариян Стоядинов от Православния богословски факултет на ВТУ, доц. д-р Павел Павлов от Богословския факултет на Софийския университет, доц. д-р Стефан Стефанов от Шуменския университет, катедра Теология. Руската комисия се оглавява от Волоколамския митрополит Иларион, председател на Отдела за външно-църковни връзки, а в състава й са включени: Троицки епископ Панкратий, председател на Синодалната комисия за канонизация на светци; архимандрит Филип (Василцев), предстоятел на руското подворие в София, прот. Владимир Воробьов, ректор на Православния хуманитарен университет „Св. Тихон“; игумен Дамаскин (Орловски), член на Синодалната комисия за канонизация на светци; прот. Игор Якимчук, секретар на Отдела за външно-църковни връзки по междуправославните отношения; А. А. Кострюков, доцент на Православния хуманитарен университет „Св. Тихон“.

Членовете на комисията засега разполагат само с лични свидетелства на вярващи, търсили молитвената помощ и подкрепа на владика Серафим, събрани през последните години. Предстои да бъде съставена необходимата за канонизацията на духовника документация. На първо място трябва да се изследват богословските трудове на архиеп. Серафим и да се удостовери, че всичко в тях отговаря на православното учение и преданието на Църквата. Вторият важен фактор при подготовката за канонизация е почитта на вярващия народ към просиялия, дали народът му отдава почит като на светец. И третият фактор е наличието на чудеса, които се случват на гроба му или други места, свързани с живота му.

Предстои комисията да реши дали ще се отваря гробът на архиеп. Серафим или ще вземе решение без да предприема тази стъпка. В православния свят нетленните мощи не са единственото основание за канонизация на даден човек. Като пример специалистите посочват канонизацията на старците св. Паисий и св. Порфирий, които бяха причислени към лика на светците без да бъдат отваряни гробовете им.

Друг важен въпрос, който стои пред смесената комисия е дали Българската или Руската църква ще извършат канонизацията на архиеп. Серафим. Според специалисти по агиология би трябвало БПЦ да причисли владиката към лика на светците, защото духовникът е просиял в нашата страна и поместната му почит тръгва именно от София.

Българо-руската комисия ще заседава до края на седмицата и тогава ще се разбере дали се налагат още срещи на членовете й или ще се пристъпи към канонизация на обичания и почитан от хиляди вярващи владика Серафим.