"На 14 юни 2013 година Народното събрание избраДелян Пеевски от ДПС за шеф на Държавната агенция "Национална сигурност". Решението предизвика протести в цялата страна.
Антиправителствените протести тогава постигнаха своята непосредствената цел, но този протест вся и страх сред елита", коментира Димитър Ганев, политолог от Изследователския център "Тренд":
"Делян Пеевски подаде своята оставка, буквално часове след това, от председателското място на ДАНС. Една друга цел може би не беше изпълнена, в този смисъл, в който много хора искаха да се изпълни –протестът не предизвика предсрочните парламентарни избори, те бяха по-скоро следствие от решението на една политическа сила да оттегли подкрепата си от правителството – ДПС. Чисто тактически ход от страна на ДПС", припомни той.
"Според мен протестът постигна една много голяма цел, различна от тези, които си беше поставил тогава, а именно – протестът вся страх в елита, малко или много. Страх, че във всеки един момент при брутално, скандално назначение, каквото беше това на Делян Пеевски, действително може да мобилизира страшна гражданска енергия, която да изкара много хора на улицата.Този цинизъм, с който тогава беше направено назначението, много трудно ми се струва, че ще се повтори в следващите няколко години", прогнозира Ганев.
Още от България
По Путински: И Радев поиска военна подготовка в училищата
В програмата на правителството е заложено учениците да придобият повече знания и умения за реакция при извънредни и кризисни ситуации, а предмета "Добродетели и религия" остава за учебната 2028/2029
Въвеждат нова организация на движението на граничния пункт „Капитан Андреево“:
Това е най-големият сухопътен граничен пункт в Европа и вторият по натовареност в света
Копринков към свое протеже: „Не е важно какво пишат медиите, те са дребен и незначителен проблем!“
Властта може да си въобразява, че медиите са малки и незначителни. Може да си въобразява, че обществото е уморено. Може да си въобразява, че всички са забравили вчерашния скандал и утре ще забравят днешния. Само че има една дребна подробност, която подобни властови персонажи неизменно разбират твърде късно: паметта на обществото е много по-дълга от паметта на властта