Специален фонд, който да изплаща обезщетения на социалнослаби за имущество, пострадало от природни бедствия, ще бъде създаден от държавата. Това обяви финансовият министър Владислав Горанов по време на конференция за управлението на катастрофични рискове, проведена в София. Идеята е този фонд да се пълни с приходите от данъка върху застраховките, които по оценка на Горанов са около 25 млн. лв. годишно. Обезщетяването обаче няма да е на стойността, на която потърпевшите биха си върнали изгубеното имущество, а ще е по данъчна оценка. Което означава в пъти по-ниско от пазарните цени за районите извън големите градове, в някои случаи и по 2-3 хил. лв. за селата.

Извън моралния риск, който поражда подобна мярка (дори и хора с възможности да се застраховат да опитат да ползват покритието на фонда), има и една още по-неприятна възможност, пише Капитал Daily Тъй като парите във фонда вероятно няма да стигат, финансовият министър заговори за потенциално вдигане на застрахователния данък. Така, вместо да стимулира все повече граждани сами да поемат и плащат за риска, държавата може да накаже сключващите застраховки с допълнителни разходи. Несъвършен е и сегашният модел - щетите се поемат от всички данъкоплатци. Реално обаче той и не се променя особено, още повече че при недостиг във фонда по всичко личи, че пак ще се стига до него.

Според Горанов 25 млн. лв. годишно не са "твърде малко" на фона на данъчната оценка на имотите, които са собственост на определените като социално слаби граждани. От думите на Горанов стана ясно, че не е изключено и повишаване на данъчното облагане. Министърът уточни, че хипотетично има възможност данъкът върху застрахователните премии да се вдигне от 2 на 3%, но засега подобна мярка не е предлагана за дебат в кабинета. "Не е обсъждано конкретно решение до каква степен може да се увеличи това облагане, но към момента то е в рамките на 2% и носи 25 млн. лева", коментира финансовият министър по време на конференцията.

Фондът, предложен от Горанов, е много различен от катастрофичния пул, идеята за който отново изплува на дневен ред през последните седмици. Катастрофичният пул означава доброволно или задължително застраховане, което подпомага изплащането на обезщетения при бедствия, предизвикани единствено от природата, а не от човешки грешки. Според финансовия министър общините ще имат полза от новата идея, защото собствениците на имоти ще са стимулирани да направят данъчна оценка на имотите върху реалната им стойност. Това автоматично би означавало вдигане на приходите от данъка в много общини.

По време на дискусията вицепремиерът Томислав Дончев обяви, че за последните 4 години - от края на 2010 г. до 2014 г., държавата (т.е. данъкоплатецът) е отпуснала над 371 млн. лв. за преодоляване на щетите от бедствия, или средно по 93 млн. годишно. От тях 250 млн. лв. са отишли за неотложни възстановителни работи на сгради и инфраструктура. Според него трябва да се отделят повече средства за превенция от бедствия, за да се сведе до минимум възстановяването на щети с държавни пари. "Трябва да има ясен план за обезщетяване на пострадалите", смята министърът.

"Създаването на такъв фонд означава, че хората, които си правят застраховки, ще плащат за тези, които не си правят", коментират застрахователи. Те не пожелаха мненията им да са официални с мотива, че не искат да говорят, без да са видели готови текстове.

След конференцията Горанов обяви, че до 2-3 седмици ще бъде готов законопроект, който да придвижи идеята за спомагателния фонд. На въпрос как точно ще става управлението му, финансовият министър посочи, че това не е толкова важно. Новият фонд, а и никой друг, няма да дава помощта от 325 лв., които сега се плащат на пострадали домакинства. Обсъжданият вариант е сумите от фонда да се разпределят от общините с помощта на Агенцията за социално подпомагане. Подобен подход има и сега, но той породи оплаквания и съмнения за неправилно подпомагане на пострадалите от наводненията през лятото на миналата година.

Горанов определи застрахователния пазар в България като "прекрасен" и заяви, че който иска и има възможност, може да се застрахова и да получава обезщетение при бедствия. Разликата е, че с лично сключена полица оценката на имота е много по-висока, съответно обезщетението, което застрахователят изплаща, е далеч над данъчната оценка.