Близо една четвърт от икономиката на България е под руско влияние, делът на директните инвестиции от Русия в БВП е 4.4%, а вносът на руски петрол и природен газ държат 12.2% от БВП. Данните са за 2014 г., когато се забелязва леко намаляване на руското икономическо влияние спрямо 2012 г. (27.5 на сто). Спрямо 2005 г. обаче то е нараснало от тогавашните 16.9% на 24.4%.

Това сочи Кремълски наръчник, изготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) относно влиянието на Кремъл върху икономиките на България, Сърбия, Латвия, Унгария и Словакия, цитиран от Mediapool.

Според представените данни руското икономическо влияние в България е над два пъти по-голямо в сравнение с останалите разглеждани държави, където отпечатъкът на Кремъл върху бизнеса е около 11 на сто. Пълният обхват на руското икономическо присъствие обаче остава неизвестен, тъй като немалка част от него е скрита зад мрежа от чуждестранни кухи фирми и офшорни сметки, посочват авторите на доклада

Документът обаче показва, че България е най-уязвимото звено, когато се разглежда руското влияние в Централна и Източна Европа. Икономическото присъствие в България е най-силно, а ключови държавни институции са под влиянието на олигарси и мрежи от бивши агенти на службите за сигурност, свързани с руски политически и икономически интереси. Анализът на ЦИД сочи, че България може да бъде дестабилизирана вътрешнополитически и икономически от Кремъл като част от периферията на ЕС и НАТО.

Известният спад на руското икономическо влияние у нас през последните години се дължи основно на западните санкции срещу Русия след анексирането на Крим и поевтиняването на петрола и енергийните ресурси, а не на държавната политика, коментира Руслан Стефанов, икономически програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията.

Положителен ефект е оказало и забавянето на големите инфраструктурни проекти, защото българската страна винаги е откъм плащащата страна. "И при АЕЦ "Белене", и при газопровода "Южен поток" - това е продажба на розови сънища за след 20-30 години, но се иска от българската икономика да извади десетки милиарди, без да има нужда от тези проекти", посочи той. 

Според анализатора Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия реално руското икономическо влияние в България стига дори една трета, ако се вземат предвид не само видимите статистически данни, които ЦИД е анализирал в доклада си. По думите му причината у нас отпечатъкът на Кремъл да е толкова по-голям спрямо останалите изследвани държави е, че все още не се прилагат в пълна степен пазарните механизми и правилата на конкуренцията.

Кремълският наръчник очертава като най-чувствителна на руското влияние у нас енергетиката, заради факта, че 97 на сто вноса на природен газ идва от "Газпром", която на свой ред държи и 50% от най-големия частен газов доставчик в страната "Овергаз". Отделно "Газпром" има верига бензиностанции у нас, което в комбинация с руската собственост в рафинерията "Лукойл" и едноименните бензиностанции има тежък ефект върху енергийния сектор. Силно зависим от Русия е туризмът, а в последните години и телекомуникациите, предвид покупката на БТК от българския бизнесмен Спас Русев с кредит от руската Външно-търговска банка.

В Кремълския наръчник се посочва също, че едно от реалните измерения на руското влияние в Централна и Източна Европа е високата цена на вноса на природен газ. Заради липсата на алтернативни доставчици, неизгодните дългосрочни договори и отсъствието на либерализация на преносните мрежи, цените на доставка на руски газ в региона са 6-7% по-високи в Латвия и Унгария в сравнение със средната цена на "Газпром" за Европа. Газът в България пък е с над 25 на сто по-скъп спрямо плащаните от европейците тарифи.

Ако цените от миналото десетилетие се запазят, българските потребители ще платят близо 1.1 млрд. евро повече за своя газ, отколкото Германия за същото количество до 2030 г., изчисляват авторите на доклада.