Работодателите тези дни са заявили, че има нужда от 150 000 човека, които смятат да потърсят от бесарабската диаспора.
Социалното неравенство и бедността бяха тема на разговори под патронажа на президента Румен Радев. В продължение на часове представители на властите, синдикати, експерти обсъждаха модели, които да доведат до справедливо заплащане. "Още от деня" наБНТ покани на разговор проф. д-р Искра Белева - Институт за икономически изследвания, БАН, и Георги Ангелов - старши икономист в Институт "Отворено общество".
Данните, представени от синдикатите показват, че 31% от домакинствата са около линията на бедност, 44% са до необходимите средства на живот и едва 24% са над него и могат спокойно да посрещнат своите потребности. Това определено са неблагоприятни и нелицеприятни данни, заяви проф. Белева. "Българинът оцелява, но различията са драстични, още повече в регионален план." Тя допълни, че по време на разговорите са коментирани заетостта и нейното заплащане.
Георги Ангелов посочи, че заетостта беше голям проблем по време на редица години от прехода. В момента имаме по-висока заетост - около 73%. Тя е най-висока през последните 30 години. Той открои, че освен заетостта, много важен е въпросът за образованието и заплащането.
Проф. Белева обясни, че в България традиционното производство движи икономиката. "Новите технологии, високите технологии у нас се развиват изключително бавно. Средното качество на работните места не е високопроизводително. Дори тези работни места, за които казваме, че са нови инвестиции, високи инвестиции, на практика те не са такива, защото правенето на кабели по ноу-хау от чужбина едва ли може да завърти един ефект, който може да навърже научна, развойна дейност, високо производство, продаване на патенти, излизане на външен пазар на собствени технологии", каза още тя. Проф. Белева припомни, че работодателите тези дни са заявили, че има нужда от 150 000 човека, които смятат да потърсят от бесарабската диаспора. По думите й безработните у нас, хората с по-ниско образование са около 160 000 човека. В България има голям брой, при това млади хора, които не са нито в заетост, нито в образование. Проблемът е, че резервът, който имаме, не съответства качествено на изискванията на работодателите.
Георги Ангелов подчерта, че ако условията на работа у нас не са атрактивни за собствените ни работници, тогава няма логика и чужденците да предпочетат да започнат работа тук. Той беше категоричен, че за пръв път пазарът кара работодателите да вдигат заплатите, защото в противен случай няма да има работещи. "Те не го правят с охота, но пазарът ги принуждава. Пазарната ситуация е добра и трябва да се подкрепи, но все пак ние имаме 600 000 българи в други страни от ЕС", каза той и допълни, че когато се предложат добри условия, те ще започнат да се връщат.
Фактор
Данните, представени от синдикатите показват, че 31% от домакинствата са около линията на бедност, 44% са до необходимите средства на живот и едва 24% са над него и могат спокойно да посрещнат своите потребности. Това определено са неблагоприятни и нелицеприятни данни, заяви проф. Белева. "Българинът оцелява, но различията са драстични, още повече в регионален план." Тя допълни, че по време на разговорите са коментирани заетостта и нейното заплащане.
Георги Ангелов посочи, че заетостта беше голям проблем по време на редица години от прехода. В момента имаме по-висока заетост - около 73%. Тя е най-висока през последните 30 години. Той открои, че освен заетостта, много важен е въпросът за образованието и заплащането.
Проф. Белева обясни, че в България традиционното производство движи икономиката. "Новите технологии, високите технологии у нас се развиват изключително бавно. Средното качество на работните места не е високопроизводително. Дори тези работни места, за които казваме, че са нови инвестиции, високи инвестиции, на практика те не са такива, защото правенето на кабели по ноу-хау от чужбина едва ли може да завърти един ефект, който може да навърже научна, развойна дейност, високо производство, продаване на патенти, излизане на външен пазар на собствени технологии", каза още тя. Проф. Белева припомни, че работодателите тези дни са заявили, че има нужда от 150 000 човека, които смятат да потърсят от бесарабската диаспора. По думите й безработните у нас, хората с по-ниско образование са около 160 000 човека. В България има голям брой, при това млади хора, които не са нито в заетост, нито в образование. Проблемът е, че резервът, който имаме, не съответства качествено на изискванията на работодателите.
Георги Ангелов подчерта, че ако условията на работа у нас не са атрактивни за собствените ни работници, тогава няма логика и чужденците да предпочетат да започнат работа тук. Той беше категоричен, че за пръв път пазарът кара работодателите да вдигат заплатите, защото в противен случай няма да има работещи. "Те не го правят с охота, но пазарът ги принуждава. Пазарната ситуация е добра и трябва да се подкрепи, но все пак ние имаме 600 000 българи в други страни от ЕС", каза той и допълни, че когато се предложат добри условия, те ще започнат да се връщат.
Още от България
Георги Вълчев: Учениците не разбират учебниците, това е проблем
Според министъра на образованието, темата за предмета Религия и добродетели в училище не означава, че ще се променя българската образователна система и тя остава светска
Премиерът представя България на срещата на върха на НАТО в Анкара
В понеделник, преди срещата на върха на Алианса, Румен Радев и президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган договориха подписване на споразумение за замразяване на договора между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“
Керемедчиев: Турция е склонна на отстъпки за "Боташ", тя търси партньорство и близост с България
Съобщенията, които излизат за концесиониране на голяма част от нашата пътна инфраструктура, колкото и това да е закъсняло, в крайна сметка ще се случи, смята международният анализатор