Съдът на Европейския съюз е постановил решение по българското дело "Огнянов", което е образувано след преюдициално запитване (тълкуване на европейското право) на Софийския градски съд (СГС). Според решението съдебен състав не трябва да си прави отвод от разглеждане на дело, само защото е отправил преюдициално запитване до Европейския съд.

Огнянов е осъден през 2012 г. от съда в Дания, като му е наложено наказание - 15 г. затвор за грабеж, придружен с убийство. Той изтърпява част от присъдата в Дания, а в края на 2013 г. е предаден на българските власти за доизтърпяване на наказанието в България. Във връзка с това СГС иска тълкуване от съда на ЕС на Рамково решение на ЕС, което касае принципа за взаимно признаване на съдебни решения по наказателни дела между страни, членки на ЕС.

Това води до искане за отвод на съдебния състав от Софийската градска прокуратура. А мотивът на държавното обвинение е, че при искането си за тълкуване, съдът е е изразил предварително становище по фактически и правни въпроси, преди делото да бъде обявено за решаване.

Според българското законодателство съдия, който се счита за предубеден, не може да участва в състава на съда. Според практиката на Върховния касационен съд (ВКС), ако съдът предварително изрази становище по съществото на спора по делото, преди да постанови крайния си акт, това е частен случай на предубеденост. При тези обстоятелства съдът е длъжен да се отведе. Съдебната практика има много стриктно тълкуване на "предубеденост" и основанията за такава. Съвсем повърхностно изразяване на предварително становище от съдията може да доведе до отвода му и отмяна на постановения краен акт, както и до образуване на дисциплинарно производство срещу него.

Според правилника на Съда на ЕС при отправяне на въпроси до него се излага и кратко описание на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от съда, който отправя искане за тълкуване на европейското право.

Правото на ЕС и Процедурния правилник на Съда не допускат национално правило (като предвиденото в българското законодателство), което задължава запитващата юрисдикция (в случая СГС) да си направи отвод по висящото дело, поради това, че в преюдициалното си запитване е изложила фактическата и правната обстановка по това дело, обяви Съдът на ЕС. По този начин СГС е само изпълнява изискванията поставени от правото на ЕС, заключават европейските магистрати.

В случая според българското право, представянето от съдията на фактическата и правна обстановка в акта за преюдициално запитване, се приема като изразяване на предварително становище от този съдия, което води не само до неговия отвод и отмяна на крайния му акт, но и до образуване на дисциплинарно производство срещу него.

Поради това прилагането на националните разпоредби в конкретния случай може да доведе до това националният съдия да предпочете да не поставя на Съда преюдициални въпроси, за да избегне отвод, налагане на дисциплинарни наказания или отправяне на недопустим акт на преюдициално запитване.

Следователно подобно правило засяга правомощията, признати на националните юрисдикции, а с това и ефективността на сътрудничеството между Съда и националните юрисдикции, въведено с механизма на преюдициалното запитване.

Софийският градски съд, не трябва да приложи национално правило, за което е прието, че противоречи на правото на Съюза.

Съдът решава също така, че правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че не изисква, нито забранява след постановяване на решението по преюдициалното запитване запитващата юрисдикция да изслуша отново страните и да събере нови доказателства, които могат да я накарат да промени фактическите и правните констатации, които е направила в акта за преюдициално запитване. Но при условие че гарантира пълното действие на даденото от Съда на Европейския съюз тълкуване на правото на Съюза.