Светослав Пинтев

Имало едно време един княз, който с достойнството на потомствен владетел произнесъл думите: „Риск печели, риск губи”. После в пристъп на решителност прави нещо велико и славно, подписвайки един манифест. Ако си мислите, че словосъчетанието: „Риск печели, риск губи” е патент на Къци Вапцаров, изпаднали сте в много сериозно заблуждение. Къци не е открил нито колелото, нито късмета.

 „Риск печели, риск губи" е фраза произнесена от княз Фердинанд на 21 септември 1908 г. на яхтата „Хан Крум”, която малко преди това е хвърлила котва край Русе. Поводът е решението му да обяви другия ден независимостта на България, израстването й от васално княжество в царство, което пък щяло да го направи 

първи български цар след петте века мрак и скърцане със зъби

 А той сигурно вече вижда как влиза на така популярния бял кон в някогашния Константинопол и сяда на трона и на византийските императори. Такъв човек е той, с размаха на прадядо си-Краля слънце, но попаднал не на точното място, нито в точното време. Както и неговият внук, когато реши да става премиер впрочем. Неслучайно и яхтата на княза носи името на онзи велик  кан, който си пиел виното направо от черепа на един василевс и за малко не присвоил столицата на света. Една вечна мечта на нашите суверени... Съвременници свидетелстват, че Фердинанд крои планове да превземе някогашния Константинопол, а по едно време вече вижда очертанията на тези въздушни кули като реалност. 

Една мечта достойна по размаха си за правнук на краля-слънце, седнал на трона на Симеон Велики, но крайно неуместна за управник на държава, която щяла да получи независимостта си на другия ден, след като дори споменът за нея е мачкан иобезкървяван половин хилядолетие

Как става възможна нашата независимост?

. На 11 юли 1908 г. в Турция е избухнала младотурска революция, та на падишаха,който след година ще абдикира, не му е хич до нас. Но пък ни отправя предизвикателство. На 30 августв столицата на Османската империя е устроена тържествена вечеря по случай рождения ден на султана, на която са поканени главите на всички дипломатически мисии с изключение на българския представител Иван Гешов. С това младотурците изтъкват васалното положение на България. Крайно време е окончателно да скъсаме синджира, решава князът.

Публиката на яхтата „Хан Крум”, която е предимно от дошли да посрещнат Фердинанд министри, начело с тогавашния премиер Александър Малинов, изпада във възторг. Вероятно след обявеното решение на княза следват бурни аплодисменти, преминаващи в овации, както се изразяваха вестниците в едно друго време. 

Малинов набързо написва Манифеста, прибирайки се с трена по железницата, която вече си наша. Никой на яхтата не обелва дума за да попита как се стига до това решение. Историята също не намира за достойно да го впише в аналите. Добре, че се е запазило в спомените на някои съвременници. Фердинанд и свитата му идват от Виена по Дунава, а целият път Негово височество, скорошното Величество, прекарва в галюна (корабният нужник). Явно е получил разстройство от стрес, като се сеща, че трябва да се сблъска с Великите сили. Още повече, че преди да тръгне също има подобно преживяване. 

Във Виена българският княз е приет от австроунгарския император Франц Йосиф. Фердинанд го уведомява, че България конфискува т.нар. Източни железници в Княжеството, дотогава собственост на Австро-Унгария, Германия и Османската империя. Това определено не се харесва на бившия му господар, тъй като Фердинанд Сакскобурготски е негов поданик и офицер в армията му, преди да ни стане княз. "Върнете ми железниците, вие сте разбойници!", директно казва какво мисли за бившия си старши лейтенант и балканските субекти около него престарелият и полудял от гняв император, наследник на скиптъра на Свещената римска империя на германския народ. Обаче 

князът вече се чувствал цар

Вече  е решил да сложи короната и да възвести възстановяването на Третото българско Царство в старата столица Търново, в църквата „Свети 40 мъченици”, където Асен и Петър през 1196 г. обявяват възкресението на Второто българско Царство. После пътува по Дунава и мисли в корабния нужник. Обаче гоизмисля. Благодарение на това България получава своята независимост. Величието в историята понякога се кове в нужника и в това няма нищо лошо. Важното е да не се помислиш за много велик, когато излезеш, както е в този случай. И да се поучиш, както е в нашия.

 Фердинанд е особа от кралско потекло

 По този въпрос две мнения няма, не може и да има. По линия на майка си княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска се явява внукна последния френски крал Луи-Филип, напуснал дегизиран Париж през размирната 1848 година под къде-къде по-скромното име г-н Смит. Вероятно, за да не постъпят парижани с него, както с един негов коронован роднина преди това. Този злополучен владетел пък е син на знаменития Орлеански херцог Филип Егалите, женен за Луиза Аделаида Бурбон-Пентиевър, правнучка на Краля-слънце Луи ХІV. Той е същият дук д'Орлеан, Шартр, Валоа, Немур, принц на Франция по кръв, присъединил се към революцията, който

 гласува в Конвента през 1791 г. за гилотинирането на братовчед си френския крал Луи XVI. 

Което съвсем не пречи след две години в центъра на Париж и него да го скъсят с една глава.

Интересна фамилия, да се чудиш защо Стефан Стамболов и компания, домъкват Фердинанд на пожар и го правят български княз. Може би причината е , че по това време са много на зор, трябва да се предотврати евентуална руска окупация на България. За която прибързаност Стамболов си плаща по-късно... 

Вярно, Бисмарк е казвал за принцеса Клементина, че тя е най-добрият политически мъж на Европа. За съжаление, за потомците й не винаги може да се твърди същото. И все пак, имат своите звездни мигове. Един от тях ни носи Независимостта.

Фердинанд не царува до края на дните си, но пък умира на старини от естествена смърт, което си е постижение за онези времена. Не случайно го наричали Лисицата.