Истината е, че повечето европейци - независимо дали са по-либерално или по-консервативно настроени, имат усещането, че златният век на Европа като че ли свършва. И затова желанието да се спре времето е изключително силно. Светоусещането на европееца е усещането на един застаряващ човек - добре хранен, добре поддържан, но който спи лошо и когато мечтае, най-често си спомня. Днес много често младите са на улицата не за да защитават правото да имат живот, различен от този на родителите си, както по време на протестите от 1968 г., а за да настояват, че имат право да живеят като родителите си, да имат тяхното благополучие и осигуреност. Това коментира в интервю за „Капитал“ политологът Иван Кръстев.

По думите му днес ние живеем в такова време, в което това, което радикално се е променило, е начинът, по който хората гледат на глобализацията. Ако преди 15 - 20 години бяха очаровани от падането на границите и свободното движение на информация, стоки и капитали, то днес за мнозина идеята за свят без граници прилича на кошмар. Преди се мислеше, че през отворената граница мога свободно да премина, днес тя е граница, от която нахлуват хора, които искат да променят и завладеят моя свят. Или с други думи, ако до вчера глобализацията беше възприемана като свят, населен с туристи, днес тя се мисли като свят, населен с имигранти. Това е и първата причина за гнева на европейците към политическити и кономически елити. Като втора причина политологът изтъква промененото отношение на хората към властта и характерът на новите глобални елити. Третата причина за промените са огромните демографски и технологични промени и накрая обещанието, но и заплахата, която идва от технологичните промени.

На въпрос има ли мнозинство на емоцията в момента в Европа и ако да, то мнозинството на страха ли е, Иван Кръстев не отговаря еднозначно: „Въпросът е коя е доминиращата емоция. От една страна, има едно усещане за тревожност, което кара хората да търсят каквато и да е промяна. Тревожността обяснява възхода на протестните партии и различните движения - "който и да е, но не и сегашните управници". Но има и друга емоция - страх. Страхът не е абстрактна тревожност, той има ясен източник и много често работи за запазване на статуквото, защото ужасът е не от това, което става днес, а че следващият ден ще бъде много по-страшен от днешния. Така че емоциите вървят и в двете посоки. Те заплашват статуквото, но и му дават шанс да оцелее.“, посочва политологът.

Кръстев отбелязва, че в момента в Европа, а и не само в Европа, наблюдаваме, възход на политиката на идентичност. Хората гласуват не толкова, за да изразят някакви идеологически предпочитания, а за да кажат кои са те, как определят себе си. Кои са етнически, социално, сексуално. И много често новите идентичности са изградени не от нови идеи, а от конспиративни теории.

„Но ние не можем да разберем готовността на хората да гласуват за различни радикални опции, ако не си дадем сметка, че през последните 10 - 15 години смяната на правителство не значеше смяна на политика. Това създаде усещането, че независимо как гласуваш, общо взето, нищо особено не се променя. Затова мнозина стигнаха да убеждението, че трябва да гласуваш максимално радикално, най-малкото за да изразиш категорично презрението си към тези, които ни управляват.

Що се отнася до това популисти да станат част от управляващото мнозинство, ефектът от "популисткия момент" в Европа в най-голяма степен ще зависи не от колко радикални са новите популистки партии, а колко от тях ще се окажат във властта и колко от традиционните партии ще предприемат популистки завой, за да запазят електоралните си позиции. Най-важна характеристика на новите популистки партии в Европа е обещанието им най-важните решения да се вземат след всенароден референдум. Надигащата се вълна от референдуми е смъртна опасност за оцеляването на ЕС. Защото в основата на ЕС са способността и готовността на правителствата да преговарят, да се договарят. А референдумите не могат да се договарят един с друг, защото те са окончателното решение, което са взели избирателите. В момента в 18 страни на ЕС има искания за 34 различни референдума, свързани само с ЕС. Някои от тези референдуми засягат въпроси, които не представляват интерес за голямото мнозинство хора. Например в холандския референдум, свързан с договора за асоцииране на Украйна в ЕС, гласуваха по-малко от една трета от избирателите, но общият ефект от вълната от референдуми е парализа на ЕС и блокиране на възможността му да взема решения.

ЕС не би могъл да оцелее като съюз на референдуми. И затова това, което наблюдаваме в Европа, е определен парадокс. Мнозина от тези, които днес атакуват Брюксел, го правят с аргумента, че съюзът не е демократичен. Но опитът за демократизация на европейския проект чрез желанието за повече директна демокрация най-вероятно ще доведе до парализа на европейските институции и засилване на процеса на дезинтеграция. Ако се случи, трябва да очакваме не повече либерална демокрация, а крах на либералната демокрация в различни части на Европа“, коментира Иван Кръстев.