По думите му през 2013 имаме вече две Българии, две народности, които живеят в два различни свята. Това, което става на жълтите павета, е различно от живота на 85% българи, които се чудят как да свързват двата края. Нямаме ясно дефинирано общество и да се говори за граждански контрол, след като 85% се намира в икономически и социални зависимости, е абсурдно. Това са фактите, макар да са отчайващи, коментира социологът. 

Той обясни, че през последните години у нас се наблюдават успоредно два процеса. Първият, който е по-видим, свързан с дълбокото износване на псевдополитическата система и наличие на алтернативи, които са плашещи и нови формации, които са партии мероприятия или партии сюнгери, които трябва да обират социалната деградация на масите, от което се ползва статуквото. Вторият процес, който е невидим, е свързан  с липсата на алтернатива, със срив в цивилизационния избор, които правят естествено отчаянието на обществото тотално, посочи доц. Христов.

Според него днес България се намира  в предмодеността. У нас има разкъсване на връзките и атомизиране на обществото. Тоест, всички масови представи  са социално изкуствени. Няма нормална база за политика, защото няма модерни групи по отношение на властта. Затова се въртим като хамстери, без да си дадем сметка, че проблемът е системен – че българското общество не е в състояние да роди политическа алтернатива.