Австрия, Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург - това са единствените пет държави в Европа, в които е наложено правилото за задължително гласуване. За да влезем в "задължителната" шестица в Европа у нас трябва да се свърши много работа. Имаше идея това да стане с одобрението на референдум. Но тази идея е мъртво родена - да си спомним резултатите от референдума за АЕЦ "Белене". Т.е. всенародното допитване е обречено на провал, тъй като пред урните няма да застане задължителният брой хора. 

Гласуването е задължително в 23 държави по света.Някъде то се прилага строго и с предвидените наказания (Аржентина, Австралия, Бразилия, Конго, Еквадор, Люксембург, Сингапур, Уругвай, Перу), някъде на задължението се гледа през пръсти (Белгия, Гърция, Мексико, Панама).

 Година след година спорим – гражданско право или гражданско задължение е гласуването? По-кратко – демократично ли е задължителното гласуване?

Това означава в деня на изборите хората, имащи право да гласуват, задължително по закон да дадат своя глас. Или ще им бъдат наложени глоби или наказания.

Ако са извън страната си белгийците могат да гласуват в посолство на Белгия или да упълномощят друг човек, който да пусне бюлетината вместо тях. В Гърция тези, които не са гласували, нямат право да получават нови документи за самоличност или шофьорска книжка.

В Австрия гласоподавателите са задължени да се явят в изборната си секция, но имат правото да си тръгнат, без да гласуват, само трябва да бъдат отбелязани в изборните документи. При неявяване се налагат парични санкции, а ако откажат да заплатят глобите, може да попаднат и в затвора. 

В Холандия се гласува задължително от 1917 г. до 1967 г. В Испания задължителен вот има в продължение на 16 години, от 1907 г. до 1923 г.

В Белгия задължителното гласуване може би е въведено поради напрежението между фламандци и валонци. А и все пак страната е центърът на ЕС. Белгийците приемат като неизбежно задължителното гласуване. В света само двадесетина страни имат задължително гласуване. В ЕС го правят пет.

В Белгия има глоби за тези, които не спазват закона - от 5 до 1000 евро. Но парадоксът е, че от 2003 г. никой не е олекнал в материалната плоскост, защото прокуратурите отказват да се занимават с този вид нарушители. Друга изненада в Белгия, за разлика от положението у нас, е, че социалното осигуряване се извършва от социални и здравноосигурителни каси, свързани с партиите. В Белгия няма една държавна каса както у нас, но има много частни. И хората дават гласа си за партията, която стои зад тяхната осигурителна каса. В столицата на Европа не се гласува като у нас с хартиени бюлетини, а с компютри в избирателните секции, с докосване на телевизионен екран със специален писец. Така хем броенето приключва с края на изборния ден, хем фалшификациите са невъзможни.

В Перу избирателите са длъжни да носят карта, удостоверяваща гласуването, защото иначе няма да бъдат обслужени в институциите. В Сингапур неотишлият до урната се изважда от избирателните списъци и се включва отново, само след като обяснението му бъде прието за основателно. Колкото и странни да са санкциите, те си приличат по посланието - ти, който не гласуваш, затрудняваш демокрацията и затова демокрацията ще те затрудни, поне временно, поне за някои неща.Темата задължително гласуване отново активно се обсъжда. Юристи и политици, шоумени и политолози, отделно и в групи настойчиво предлагат да го въведем. Една по-добра избирателна система, смятат те, ще доведе до един по-добър парламент, което по-нататък означава, че ще бъде съставено по-добро правителство, което… и тъй нататък.

Подписка в подкрепа на задължителното гласуване започна НДСВ. Според партията такава промяна в изборното законодателство не само ще промени драстично статуквото, но и ще попречи то да се възпроизведе.

Против задължителното гласуване има достатъчно сериозни доводи.

Преди всичко участието в избори е от конституционноправна гледна точка въпрос на право, а не на задължение. В чл. 42 от конституцията изрично е казано, че „гражданите… имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа”. Невъзможно е обаче едно право да бъде упражнявано насила. Насила може да бъде изпълнявано само едно задължение, а правото е именно право, а не задължение. За да стане задължение, то трябва да промени своя конституционно-правен статус – така че възможността за участие в изборите да се прехвърли от групата „права на гражданите” в групата „задължения”.
Без промяна в конституцията подобна трансформация не може да стане.