СВ : На мен да ми е хрумнало...

ГК : В едно от изданията има ваша снимка до академик Георги Марков и това е приписано като ваш цитат.

СВ : Не ме цитират точно. Разговорът беше следният: Попитаха ни какво е нашето мнение за случая Скрипал. И всъщност разговорът беше такъв, че предизвикването на този случай не може да се каже, че е бил само за провалянето на изборите на Путин като президент. Моето мнение беше, че не може с един такъв случай да се повлияе на руските избиратели, нали, това няма да окаже сериозно влияние върху тях и другото нещо, което добавих е, че всъщност това разпалва едни допълнително напрежение между Русия и останалите страни даже може да доведе до някакви санкции за световното първенство по футбол, не че случаят е създаден точно за това. Просто неточно цитиране.

ГК: Лошо цитиране, обаче презумпцията на такова разсъждение към какъв извършител на престъплението отвежда.

СВ : Вижте, аз не съм специалист по конспирациите,

ГК : Но тезата, че това няма да се отрази на руските избори едва ли произтича от разбирането, че престъплението е извършено от руски фактори, каквото е предположението в Лондон.

СВ : Вижте, аз винаги ще имам заключение, когато се видят някои документи и когато има сериозни заключения, а това са само предположения в момента и не мога да взема страна по този въпрос.

ГК : А как оценявате тогава политическия спор ?

СВ : Вижте, това е едно излишно натрупване на напрежение от което в момента Европа и светът нямат нужда.

ГК : Как излишно, когато престъплението е извършено и някои трябва да реагира.

СВ : Разбира се, но все пак трябва да има ясно посочен извършител на това нещо.

ГК : Две трети от страните членки на Европейския Съюз подкрепиха Лондон и експулсираха руски шпиони. Това как го оценявате ?

СВ : Това си е една нормална дипломатическа мярка, която трябва да бъде извършена, аз говоря за мое лично мнение.

ГК : А защо да трябва да бъде извършена тази нормална мярка. Това означава, че тези две трети страни-членки на Европейския съюз приемат аргументите на Лондон„?

СВ : Те са си съюзници, имат съгласувана политика, действат по този начин.

ГК : Те са съюзници. А ние на кого сме съюзник ?

СВ : Ние сме общо с тях съюзници„

ГК : Но ние не експулсираме. Как оценявате това ?

СВ : А вие как оценявате това, че Германия, която е съюзник взе, че подписа в това време договора за Северен Поток. Вие защо не ми отговорите на този въпрос ?

ГК : Северен Поток е трансграничен енергиен проект, докато гоненето на руски шпиони е нещо свързано с политическа оценка. Аз не знам защо се смесват тези две неща.

СВ : Това е въпрос на взаимни отношения и всички може би ще попитат защо Германия е решила точно в този момент да подпише за Северен Поток.

ГК : Защото Германия дава ясен знак за разграничаване между икономически интереси и политически ценности, свързани с отстояването на общи европейски политики. Гоненето на руски шпиони е функция от политическо разбиране, докато Северен Поток е политическа целесъобразност при това дискусионна за Германия, това може да е полезно за нея, но за Полша не е. Това обаче е пример, че България също би могла да постъпи така.

СВ : А защо смятате, че България не може да има някакви икономически интереси в момента.

ГК : Точно това казвам. Защото ако Германия има икономически интереси и подписва Северен Поток 2 и в същото време гони руски шпиони, това означава, че Германия не се притеснява от това противоречиво действие - гонене на руски шпиони и подписване на Северен Поток. А това, което вие казвате " ако България има икономически интерес" - той би могъл да изглежда по същия начин.

СВ : Колко други държави не изгониха, ами само си отзоваха посланиците.

ГК : Ами сега ще ги сметна - от 28 страни членки в момента 19 гонят, значи девет държави не са изгонили.

СВ : Тези държави също са съюзници, значи така са преценили правителствата им - че това е хода, който трябва да направят.

ГК : Да, обаче притеснението произтича от следното : Вие тук сте написали, че България заема ключово място между Запада и Изтока. Дали е вярно това, или е вярно обстоятелството, че България ставайки член на НАТО и Европейския Съюз, при това пълноправен, излезе от сивата зона между Запада и Изтока и зае пълноценно място в Запада.

СВ : Така е.

ГК : Кое е така, че е в Запада, или че е между Изтока и Запада. Това са две различни неща.

СВ : Това са две различни тълкувания на два различни сценария.

ГК : Е, това не е сценарий, това е констатация, казвате : България заема ключово място между Запада и Изтока.

СВ : Географски заема. Географски. А Вие го пренасяте на друго поле.

ГК : То няма география между Запада и Изтока, тъй като Западът и Изтокът са две геополитическо понятия.

СВ : Ама ние нали сме на кръстопътя бе, господин Коритаров, нали точно това е загатнато тук в този текст, че България стои на кръстопът и това е изразено с тея думи.

ГК : Ама това са геополитически понятия, а не географски. Понятието Запад и понятието Изток са понятия свързани с геополитически позиционирани сили, с ценностни системи и ако щете дори с цивилизационни модели.

СВ : Това е абсолютно точно, аз съм съгласен с Вашата дефиниция. Нали непрекъснато говорим, че ние сме на границата между европейската цивилизация и останалата цивилизация.

ГК : Кой го е казал това, ние сме част от европейската цивилизация, бидейки член на Европейския Съюз. Не е ли така ?

СВ : Това е така, но вие някак си не се опитвате да вникнете в това, което аз ви казвам.

ГК : Добре, дайте да се опитам да вникна.

СВ : Ще ви помоля да положите малко усилия.

ГК : Полагам, ето от този момент полагам. Казвайте.

СВ : България не е ли последната европейски цивилизационна държава, която граничи по-нататък с Азия.

ГК : България е външна граница на Европейския Съюз и граничи с Турция. С коя част на Турция ? С европейската част на Турция. Следователно България граничи с европейската част на държава, която, ако сме коректни от 63-година е кандидат-член на Европейския Съюз. Следователно ние не граничим с Бурса, Диарбекир и градове от онази част на Турция, а граничим с европейската част. Следователно това е едно европейски предмостие към сърцевината на държава, която е много сложна като културни преплитания, каквато е Турция. Но България макар и гранична е част от Европейската...

СВ : Ама никой не казва, че не сме част от европейската цивилизация, аз казвам, че ние сме на границата.

ГК : Ние не сме на границата, ние сме от западната страна на границата. Откъм Европейския Съюз. Но ние сме наистина граничната държава.

СВ : Това е подчертано тук с това изречение.

ГК : От тази гледна точка Вие казвате, че България е на кръстопът в пряк и преносен смисъл. В какво е на кръстопът...

СВ : Не, не.

ГК : Ами така пише:"България е на кръстопът в пряк и в преносен смисъл".

СВ : В пряк и преносен смисъл пише там.

ГК : Вие не си ли ги четете. Вие като член на Българската Социалистическа Партия и при това на ръководството й. Те пишат и след това не четат какво са написали. Така пише, ето вижте.

СВ : Не, не. Вие сега в момента слагате ударения върху отделни пасажи, които когато са писани смисълът е бил всъщност това, което се опитах да ви кажа. А вие ги тълкувате в един друг смисъл.

ГК : Е в какъв смисъл ги тълкувам, ето :"България е на кръстопът в пряк и преносен смисъл. Не сме засегнати директно от военните действия близо до нас, но по същество сме фронтова държава" Пише ли го това, пише го. Ето - пише го.

СВ : Това беше писано преди две години, когато беше въпросът с бежанците, когато бяха натрупани всичките неща и се чудехме какво да правим. Това е материал, който не е писан днес.

ГК: И защо не е актуализиран ?

СВ : Ами защото държите пред себе си материал, който е писан преди една година, не е писан днес.

ГК : Ето я тази книжка, ето го пак същото. И нали казахте, че преди шест месеца е внесен в правителството.

СВ : Но нали знаете, че една книга преди да се внесе трябва да се отпечата...

ГК : Да де, добре, но защо е внесено, ако не е актуално.

СВ : То е било актуално преди осем-девет месеца, не сега в момента когато се правят нещата.

ГК : Ама това е още при тях и те го обсъждат, обаче вече не е актуално...

СВ : Вие защо не обръщате внимание на съдържанието на книгата, а се залавяте с разбор на изреченията.

КГ : Защото всяко едно от тези изречения е в изключителна степен смислово натоварено. Тези изречения са понятийно натоварени, те са структурно и философско определящи. Затова се хващам, това не са обикновени изречения. Това са изречения, които са част от ориентира...

СВ : А Вие защо не си направите труда да отворите съдържанието и да беседваме по това съдържание. Дали смятате, че са засегнати основните неща за бъдещето на България

ГК : А Вие как мислите, че се четат книги, само като се отвори и се прочете съдържанието ли ?

СВ : Вие в момента отделяте много време върху синтаксиса на изреченията, а не говорите в момента за главното съдържание, което е в тази книга.

ГК : Какво е синтаксис. Аз не отделям внимание на синтаксис. Това е семантика, а и ако щете семиотика върху семантиката, защото това е съдържание на посланието и знак.

СВ : Знаете ли, щеше да бъде по-полезно и за вас, и за зрителите...

ГК : Ако не го бях чел. Ако бях чел само съдържанието. Добре, само съдържанието вземаме. Ето. Състояние на българското земеделие. Чета ви съдържанието. Какво е състоянието на българското земеделие днес ?

СВ : Мога ли да ви кажа тогава, след като говорим за тази работа. Знаете ли колко процента от земеделския износ на българската продукция, 92 процента е само зърно. Непреработено. Изнесено е така, без добавена стойност. Земя, която е с четири климата. В момента главният продукт е зърнопроизводство.

ГК : Освен това мога да ви кажа, прочитайки много внимателно документа, прави впечатления, че собствениците, след като земята е окрупнена, процент и половина владеят около 90 процента от земеделските земи.

СВ : Искате да кажете "обработват"

ГК : Да, да. Точно така. Обработват. Това означава, че имаме земеделие от латифундиски тип. Нали така.

СВ : Което не е добре за България.

ГК : Което не е добре за България. Сега обаче ще ви попитам още нещо.

СВ : Слушам ви.

ГК : Дванадесети декември 1989-та година. Пленум на централния комитет на БКП, политически доклад на Петър Младенов. В този политически доклад той дава следната оценка на земеделието : Българското земеделие беше ликвидирано, унищожено от аграрната политика на Тодор Живков, от неговите аграрно-промишлени комплекси и от опита за въвеждане на технологизация, която е била неприложима. Тази оценка не предопределя ли по някакъв начин и сегашното състояние на земеделието. Това, че според него, а той тогава беше генерален секретар на БКП и председател, в скоби президент според променената конституция на страната, старата междинната конституция. Та неговата оценка за това, че Живков е унищожил земеделието кореспондира ли по някакъв начин със сегашната ваша оценка.

СВ : Нашата оценка е такава, че всъщност връщането на земята в реални граници е тригера за разрушавана на нашето земеделско стопанство. Това, че върнахме земята в реални граници, това че ние не направихме това, което направиха например в Чехословакия, така че нещата да се направят в някакви други форми на управление на земята доведоха до това състояние на нашето земеделие.

ГК : Казвате "тригера", но това е всъщност този закон за земята, който първо беше наречен "малката конституция", ако си спомняте, беше приет със ставане на крака от всички народни представители във Великото Народно Събрание и беше възприеман социално като най-справедлив. Между другото този закон беше приет през пролетта на 91-ва година, тогава беше Великото Народно Събрание и беше приет само две години след този цитиран от мен доклад на Петър Младенов.

СВ : Вижте, аз не си спомням доклада на Петър Младенов, тъй като никога не съм членувал в никаква партия и не съм се интересувал.

ГК : То и аз не съм членувал, но четях.

СВ : Вие сте коректен човек в четенето, разбира се. Това, което България създаде - кооперативното движение още в началото на миналия век. Ако този подход беше възприет и в България нямаше да стигнем до това положение в момента хората да са изгонени от селата.

ГК : Кога е трябвало да се приеме кооперативния подход.

СВ : Когато...Преди да се даде момента земята в реални граници тогава хората земята са получавали някакви проценти и по този начин не се е достигнало до това състояние в което сме сега.

ГК : Нали си спомняме, че след януари 95-та година, значи на 25-ти януари 95-та година с мнозинство от 125 народни представители встъпи във власт правителство на Демократичната Левица начело с премиер Жан Виденов. Тогава беше направена същностна промяна в Закона за Земята и бяха въведени така наречените "Орсовки", тоест елемент от това за което Вие говорите - кооперативизация. Това защо не сработи ?

СВ : Защото вече земята беше вече разделена. Спомняте си, че животните ги вкараха една зима в бурканите, расови животни...Вътре, ако се върнем пак на този материал специално за селското стопанство са отбелязани какви стъпки трябва да се направят след като беше унищожена селскостопанската наука. Знаете ли, преди един месец, пак с наша помощ се направи една българо-холандска среща за съвременното земеделие. И аз бях много изненадан от факта, като разбрах, че Холандия, която е два пъти по-малка по територия от България е втората в света по износ на земеделска продукция. Малка Холандия. И то защото тяхната селскостопанска наука е на изключително ниво. Ние първо унищожихме селскостопанската наука, в момента Селскостопанската Академия е в едно плачевно състояние...

ГК : Това е друго направление на разпад.

СВ : Съгласен съм с Вас. Но работата е такава, че всичките сортове, които бяха създадени за българската... Вие знаете ли, че шест процента от посадъчното зърно се прави в България. Останалото всичкото е внос. И си представете, че в един момент.

ГК : В един свят разпределен на икономики и взаимно обвързан чрез търговски оборот това не е неестествено.

СВ : Знаете ли, това е въпрос на национална сигурност колко процента вие произвеждате зърно за посев. Представете си в един момент, че откажат да ви дадат зърно за посев.

ГК : Добре, но нали говорим за една интегрирана държава в рамките на Европейския Съюз са общ пазар. За да произвеждаме сами ние трябва да произвеждаме неща, които трябва да бъдат преди всичко конкурентноспособни. Тук говорите за експортно ориентиран ръст. Нали. А какво значи това. Значи да има качество.

СВ : А защо в момента ние не се върнем към нашите традиционни. Зеленчукопроизводство. Внасяме неща, които не са вкусни, не са нашите хубави качествени продукти.

ГК : Защото преди това трябва да решим един друг въпрос, който сте записали :  Какво разбирате под "децентрализация на държавния бюджет" при централизиран контрол.

СВ : Полският модел. 60 процента от събраните такси и налози остават на мястото където са събрани.

ГК : Но това означава промяна на конституцията.

СВ : Не. Това в конституцията не е записано.

ГК : Ами записано е, че в държавния бюджет се изготвя от правителството, внася се и системата за разпределение...

СВ : Ами значи просто следващата година като се прави бюджета няма да бъде в този децентрализиран вид, ще се приеме...Полша защо стана водеща държава...

ГК : Но нали говорим от името на България. Вие за коя Полша говорите. На Балцерович от 90-та година. На шоковата терапия. Или тази на "Справедливост" сега.

СВ : В момента аз говоря за финансовото състояние в което се намира Полша благодарение на това, че даде възможност всичките райони в момента да цъфтят, младите хора да си останат...

ГК : Защо трябва механично да взимаме примери, къде е българската експертиза, нали говорите за национални корени. Българската национална бюджетна традиция какво сочи ?

СВ : Че трябва, ако нещо има да тичаш в София "дайте пари за еди какво си"

ГК : Е това ли е националната ни бюджетна традиция. Ами ние къде сме тръгнали тогава като ще тичат в София.

СВ : Ами Вие като че ли не го знаете това нещо, че всички идват да се молят " дай за това, дай за онова ", а като си знаеш, че остават при тебе петдесет или шестдесет...

ГК : Знаете ли кой ще дойде да се моли ?

СВ : Не.

ГК : Новинарката. Благодаря на академик Стефан Воденичаров, след малко новините по телевизия Европа. Струва си сегмент по сегмент наистина да се анализира.

СВ : Искате ли когато имате време и не сте в студиото да седнем да поприказваме, защото...

ГК : Добре, добре

СВ : Защото Вие сте човек с много опит.

ГК : Вярно е.

СВ : Освен това сте добронамерен човек, да седнем да поприказваме.

ГК : Да. Анализатор, четящ, изобщо всички лоши качества.

СВ : Ще ми дадете ли Вашия телефон.

ГК : Но извън ефир, защото иначе ще започне цяла България да ми се обажда и да ме  пита какво да правим със земеделието.

СВ : Ако са някои ухажорки защо не.

ГК : Добре, благодаря ви.

СВ : И аз Ви благодаря.