"Сблъсках се с този парадокс още първите си дни, след като встъпих в длъжност като омбудсман. Тогава - предвид на многобройните жалби от граждани в началото на отоплителния сезон - 2015-2016-а се сблъсках със ситуация, при която граждани бяха съдени за минимални суми - за стотинки, за левчета, за 5-10-20 лева. Суми, които те биха си платили, стига да бяха уведомени затова, че ги дължат. И върху тези суми се начисляваха огромни разноски - съдебни такси, експертизи, такси на частни съдебни изпълнители. Но сред всички тези съдебни такси особено се откроява един вид такса - това е таксата юрисконсулт на "Топлофикация", която в различните случаи стигаше до 950 лева", заяви пред Канал 3 националният омбудсман Мая Манолова по повод делата, които води срещу "Топлофикация София" и конкретно за юрисконслутските такси, чрез които дейността на дружеството започва да наподобява юридически бизнес.

"Например, имало е случаи, при които за дълг от 15,48 лева, който има лихва от 1,09 лева, юрисконсултите искат 300 лева по заповедното производство, а ако гражданинът възрази, искат още 300 лева в исковото и след това в изпълнителното още 350 лева. В крайна сметка сумата набъбва от 15 до 950 лева. Масовият случай е този, при който гражданите изобщо не разбират, че са съдени за тези 15 лева. Веднъж имат 300 лева и после още 350 при ЧСИ, плюс всички останали съдебни такси", поясни Манолова.

Тя коментира и дали тези суми всъщност се отразяват на останалите потребители.

"След като осъзнах, че "Топлофикация" води дела само за да прибере от тях юрисконсулстски възнаграждения за своите юристи, поисках съответните справки от Софийски районен съд. И се оказа наистина, че за 2015-а "Топлофикация" е завела 21 хиляди дела. Има 7000-8000 дела при частни съдебни изпълнители, т.е. 30 хиляди дела - минимално по 300 лева юрисконсулстско възнаграждение, което прави една сума от 9 милиона лева. Осъзнах, че всъщност делата се водят единствено и само клиентите да бъдат натоварени с допълнителни разноски, които да влязат в касата на "Топлофикация". И започнах, отначало с добро, с опити да убедя изпълнителния директор на "Топлофикация", след това Столичния общински съвет (СОС), неговия председател, шефовете на различните комисии в СОС, защото да припомня, Столична община е принципала на "Топлофикация", да ги убедя с добро, че не трябва да съдят граждани за стотинки, без да са ги уведомили и не трябва да им начисляват юрисконсултски възнаграждения върху сумите за парно. 

С добро не стана, проведохме множество разговори, подадох жалба в Конституционния съд, писах във Върховния касационен съд да искам тълкувателно решение, накрая внесох законодателно предложение и убедих депутатите от правната комисия да намалят тези юрисконсултски възнаграждения и те ги намалиха шест пъти. Но проблемът остана - едно от средствата, които се опитах да използвам тогава бе по Закона за достъп до обществена информация да получа информация от дружеството колко лева са поискали във вид на юрисконсултски възнаграждения служителите на "Топлофикация" от столичани. И сагата със съдебното дело започна така", разказа омбудсманът.

"Те отказаха да ми отговорят, три години ние се разкарвахме по съдилищата, спечелихме на две инстанции и в резултат на съдебните решения онзи ден шефът на "Топлофикация" ми предостави исканата информация. Която разкри още по-фрапантни факти.

Първо в това, което се убедих от отговорите на изпълнителния директор е, че "Топлофикация" не знае точно колко дела е завела през 2015-, вероятно и през следващите години.  Колко юрисконсултски възнаграждения е поискала, колко са ѝ присъдени и колко са събрани. Казвам го, защото данните, които ми предостави изп. директор се разминават с други данни, които се намират в официални документи, издадени от самата "Топлофикация". Например размерът на присъдените юрисконсултски възнаграждения. Според отговора на изп. директор за 2015-а са присъдени в размер на 4 милиона 232 хиляди лева. Но според доклада на "Топлофикация" за 2015- и годишния счетоводен отчет за 2015-а, заверени от одитор, присъдените суми са 6 милиона 115 хиляди лева. Мисля, че тези 2 милиона не са някаква пренебрежимо малка цифра, която просто да бъде махната с ръка", заяви Манолова.

Откъде обаче идва разликата от 2 милиона лева - от некадърност или от присвояване.

"Не мога да правя подобни твърдения. Единственото, което твърдя е, че очевидно има разминаване в информацията в абсолютно официални документи и явно ръководството не знае или не иска да даде информация за присъдените и събраните суми от юрисконсултски възнаграждения. По мои сметки, тъй като през 2015-а са заведени близо 30 хиляди дела, присъдените възнаграждения са минимум 9 милиона лева. Но поне по единия от документите, изходящи от "Топлофикация" става въпрос за 6 милиона. 

Още по-интересно е какво се случва през следващите години. През 2016-а присъдените суми от юрисконсултски възнаграждения са 10 милиона 224 хиляди, а през 2017-а са 10 милиона 844 хиляди", заяви Манолова.

"Става дума за огромни суми, които се претендират от столичани, които не са за парно, не са за топла вода, не са даже за сградна инсталация. Това са паразитни разноски, които се начисляват върху сумите на столичани. Освен това не всички от тези хора са такива, които нямат възможност или нямат желание да си платят. Според Вас дали гражданинът, който е дължал 15,48 лева не би си платил тази сума, вместо да бъде натоварен после първо с 300 лева, после с още 350 лева и после евентуално с още 300, плюс евентуално и две експертизи и за по 150 лева и разходите за ЧСИ. И дългът от 15 лева реално може да нарасне до 1015 или 2015 лева. Дали гражданинът не би събрал 15 лева или би отишъл на съдебна процедура, която да го доведе до минус 2000 лева", попита риторично обмбудсманът.

"На фона на тези огромни приходи от юрисконсултски възнаграждения и предвид факта, че в правна дирекция на "Топлофикация" през 2015-а са работили 67 души, на фона на това "Топлофикация" наема външни адвокатски кантори, на които плаща хонорари, за да ги представлява по делата. Те имат 67 души в правна дирекция, а наемат адвокатски кантори. Тези адвокатски кантори, видно е от отговора, са получили 2 милиона 250 хиляди лева през 2015 г., забележете, за явяването по 7 дела", обяви Манолова. 

"А заплатите на тези служители в правна дирекция са в размер на близо 800 хиляди лева, тази информация я черпя не от отговора на изпълнителния директор, а от една проверка, одитен доклад на Държавна финансова инспекция, в който става ясно, че имат 67 души. Иначе от отговора на изпълнителния директор се разбира, че те имат само 19 юрисконсулти", поясни омбудсманът, като показа и за какво точно се вземат по 300 лева, а именно попълването на заявление от 2 страници, което може да се попълва и от не юрист.