На 5 декември 2002 този свят напуска хасковският поет Симеон Стоянов, оставил трайна диря в своя земен път. Той едва ли е  имал и представа, че римите му ще вдъхновят музикантите от "Щурците", за да напишат една от най-любимите песни от култовия им албум „20-и век“ - "Среща".

Дали аз закъснях или времето бързаше?

Дали аз закъснях или всичко бе сън?

Отшумя като приказка, каквото ни свързваше.

Отшумя като празничен звън …

Край реката редят се, редят се тополите,

побелели от първия сняг.

Аз не чакам за среща, аз не чакам, но моля те,

ти да минеш по другия бряг.

Край реката редят се, редят се тополите,

побелели, побелели от първия сняг.

Аз не чакам за среща – не чакам, но моля те …

О, моля те – ти да минеш по другия бряг.

И тогава на моста ще бъдем пак двамата.

Ще си спомниме всичко отново за миг.

Ще се срещнеме с погледи, скрити през рамото

и ще тръгнем по своя път сами.