Няма селища, желаещи да интегрират бежанци срещу заплащане по механизма, изработен миналото лято. Нито една община в момента не е подала документи да се възползва от европейското финансиране, което се полага за всеки приет бежанец и осигуряването му с жилище, работа и здравни грижи,твърди  "Сега".

Миналия август беше приет регламент, според който кметовете могат да заявяват в агенцията за бежанците с колко чужденци биха се договорили. Те имат право на финансиране, ако в замяна осигуряват жилище, детска градина, училище, обучение по български език, здравно осигуряване и обслужване, професионално ориентиране и включване в обучение за възрастни, включване в програми и мерки за заетост, информиране за свободни работни места. Юридически между общината и бежанеца трябва да се сключи договор за интеграция, който може да бъде прекратен едностранно, когато чужденецът нарушава обществения ред, откаже да приеме предложената му работа или не иска да се включи в програмите по заетост.

Какво е отношението на малки кметства към бежанците личи от протестите, които периодично избухват срещу семейства с бежански статут. Кметът на Елин Пелин, където преди по-малко от месец имаше протест срещу сирийско семейство, обясни в едно от телевизионните си интервюта, че от село в региона му предложили "да изкарат пари от бежанците" по реда на интеграцията, но той категорично отказал. В понеделник и Белене скочи срещу срещу 4-членно сирийско семейство, пожелало да се засели там.

Случаят е идентичен с този в Елин Пелин - става дума за чужденци, които са получили статут и имат право да пребивават постоянно у нас. Това им предоставя пълна свобода да избират в кой град или село да живеят. Не така обаче мислят местните управници. Кметът на Белене Милен Дулев беше призован от близо 200 жители да не регистрира адресно бежанците и очевидно смята да изпълни желанието им.

"Няма подадени заявления и в момента са им изтекли сроковете за подаване на тези заявления, който е бил двуседмичен", каза той пред Нова телевизия.

От общината обясниха за "Сега", че чужденците не са подали заявления за адресна регистрация, но са депозирали в кметството писмо от агенцията за бежанците. Това е стандартен документ, който агенцията издава на всички, придобили статут. В него се информира кметът на съответната община, че приносителите на писмото пребивават легално у нас, имат лични номера на чужденци и са избрали да се заселят в това населено място. И в Белене, и в Елин Пелин кметовете се позовават на изтекъл 14-дневен срок за подаване на молбите за адресна регистрация, чието неспазване обаче не е причина за отказ на адресна регистрация. За целта обаче чужденците трябва да водят съдебни дела. И в двата случая кметовете и местните хора признават, че чужденците са мирни и не създават никакви проблеми. Само че жителите се опасяват, че след тях ще дойдат десетки други "опасни чужденци".

Сирийското семейство отскоро е настанено в местната католическа църква от отец Паоло Кортези. Свещеникът е критикуван остро за това, както и заради факта, че е завел бежанците да поднесат цветя на български паметник на 3 март. Общинският съветник от "Демократи и патриоти за Белене" Красимир Тодоров е в конфликт с Кортези и го обвинява, че е организирал незаконна подписка за оставката му. Отецът, от своя страна, го обвинява в заплахи. След 24-часов конфликт Кортези заяви, че ще върне бежанците в лагера във Враждебна по тяхно настояване, защото вече се страхували да излизат по улиците. Агенцията за бежанците не съобщи дали ще приеме обратно сирийците. "Срещу тях не е скочило половин Белене, както се твърди, а един човек - г-н Красимир Тодоров, и 20 негови приятели", обяви пред bTV свещеникът. Тодоров обаче каза, че няма нищо против бежанците, а е против това, че се прави нещо без знанието на кмета, на общинския съвет и без да се пита обществото дали е съгласно. Той заяви, че не е расист или ксенофоб, самият той бил женен за жена от турски произход.