Общественици изпратиха призив до Неофит - митрополит Софийски и патриарх Български и до Стефан - митрополит на Скопие и архиепископ Македонски за общо честване на едно важно събитие от общата ни история - 1000 г. от Охридската архиепископия. Преди две седмици призивът беше внесен в Светия синод в София, а тази седмица във вторник лично, част от инициативния комитет, го връчи на Македонския архиепископ Стефан, който прие в резиденцията си българската делегация. Копие от посланието е връчено и на македонския премиер Зоран Заев.
„Дълбоко сме убедени, че 1000 години по-късно, Църквите, които се явяват преки наследници на Охридската архиепископия, трябва и могат да намерят достоен начин, искрено и по братски, както повелява на хора от една вяра и кръв, да отбележат заедно и подобаващо тази годишнина” се изтъква в призива. Ето и пълния му текст:
До
Негово Светейшество
Неофит
Митрополит Софийски и патриарх Български
До
Негово Блаженство
Стефан
Митрополит на Скопие и архиепископ Македонски
До
Светия синод на Българската православна църква
До
Светия синод на Македонската православна църква
Ваше Светейшество,
Ваше Блаженство,
Искреното, братско, начинание за сближаване на Българската и Македонската православна църква чрез признаването на Македонската архиепископия за автокефална от страна на Българската патриаршия, като нейна Църква-Майка, предизвика обяснима духовна радост и очакване сред вярващите от двете страни на границата. Водени от истината, че Цървата, която е Тяло Христово, се изгражда не само от духовниците, но и от миряните, ние чеда на двете църкви – БПЦ и МПЦ – създадохме Инициативен комитет, който според волята Божия и собствените ни сили, да подпомогне това така необходимо братско и християнско единение. Във връзка с това, счетохме за полезно, да се обърнем към Ваше Светейшество и към Ваше Блаженство, както и към Синодите на двете църкви с призив да отбележим заедно 1000 годишнината от едно важно събитие в нашата обща история. По своята същност това събитие има злощастно начало, но въпреки това са безспорни трайните, позитивни, измерения в духовната история на Балканите и особено за православните вярващи в днешна България и Македония.
Както е известно след окончателното унищожаване на Първата Българска държава през 1018 г., нейната патриаршия (първа в славянския свят) е понижена до архиепископия. Това е началото на просъществувалата осем века Охридска архиепископия. Тя е учредена с няколко грамоти от византийския император Василий ІІ Българоубиец – първата е от 1018 г., а в тази от 1020 г. той изрично отбелязва:
„... постановяваме, щото и сегашният пресвети архиепископ да притежава и управлява всичките български епископства, както и всички други градове, които бяха под властта на царете Петър и Самуил... Постановяваме също сегашният пресвети архиепископ на България да има толкова голяма епархия, каквато и колкото голяма е била при цар Петър, и да владее и управлява всички епископства на България...”. Известно е също така, че титлата на главата на учредената от Василий ІІ Българоубиец архиепископия е била: „Архиепископ на Охрид и на цяла България”. Столетия наред тази Църква, заедно с Търновската патриаршия е била духовен стожер на православните от Черно море и Дунав до Бяло море и Охридкото езеро, Преспа и Костур.
Дълбоко сме убедени, че 1000 години по-късно, Църквите, които се явяват преки наследници на Охридската архиепископия, трябва и могат да намерят достоен начин, искрено и по братски, както повелява на хора от една вяра и кръв, да отбележат заедно и подобаващо тази годишнина. Ние, като верни чеда на Българската патриаршия и Македонската архиепископия смирено предлагаме поредица от съвместни инициативи, които да преминат под знака на 1000 години Охридска архиепископия. Те ще бъдат подкрепени от членовете на нашия Инициативен комитет и вярваме, че ще имат голяма обществена подкрепа в България и Македония.
Като предстоятели и членове на двете църкви Ви предлагаме даодобрите и да инициирате следните събития през настоящата 2018 г.:
1. Отслужване на съвместна панихида от архиереи от БПЦ и МПЦ на българското военно гробище-мемориал край Ново Село (Струмишко) – 6 май;
2. Гостуване на Македонския архиепископ Стефан и архиереи от МПЦ на 10 май в София у молитвено участие в празничното богослужение в Патриаршеския катедрален храм „Св. Александър Невски” по случай 65-та годишнина от възстановяването на Българската патриаршия;
3. Отслужване на съвместен молебен от архиереи от БПЦ и МПЦ пред гроба на св. Кирил Славянобългарски в църквата „Сан Клементе” (Рим) на 24 май;
4. Гостуване на Българския патриарх Неофит и архиереи от БПЦ на 28 май в Охрид и молитвено участие в празничното богослужение в историческата църква „Св. София” по време на честванията, които МПЦ организира по повод 1000 г. Охридска архиепископия.
Предлагаме също така през настоящата и през следващата година предстоятелите на двете църкви да разменят поклоннически пътувания, като Негово светейшество Българският патриарх Неофит посети Скопие, Велес, Прилеп, Битоля, Охрид, манастира „Св. Наум”, Струга и Бигорския манастир, а Негово Блаженство Македонският архиепископ Стефан да бъде посрещнат в Силистра (Дръстър), Велики Преслав, Велико Търново, Троянския манастир, София и Рилския манастир. Тези поклоннически пътувания може да дадат един искрен израз на дълбоката кръвна и духовна връзка, която свързва двете Църкви и да бъдат една решителна крачка към признаването на Македонската архиепископия от страна на Българската патриаршия в като нейна Църква-Майка.
Общото честване на 1000 г. от създаването на Охридската архиепископия може да бъде уместен повод за организирането на първия по рода си фестивал на църковни хорове от България и Македония, който да прерастне в ежегодна инициатива. Той би могъл да се проведе в София и в Охрид по време на храмовия празник на църквата „Св. София” с разменено домакинство през 2018 и 2019 г.
От своя страна членовете на Инициативния комитет поемат ангажимента да съдействат всячески за реализирането на тези събития, като извън тях ще подкрепят и осъществят следните инициативи:
1. Отпечатване на общ филателен продукт (блок и първодневен плик) между Р България и Р Македония, посветен на „1000 г. Охридска архиепископия”. Като сюжет предлагаме върху него да бъдат изобразени църквите „Света София” в София и в Охрид, както и стенопис или икона на Светите Седмочисленици.
2. Изработване и издаване на паметен юбилеен медал от двете страни, на който да бъдат изобразени църквата „Света София” в София и в Охрид
3. Отпечатване на билбордове с примерен надслов: „1000 години Охридска архиепископия”(на официалните за двете страни езици и на английски).
4. Организиране на фото-изложба, представяща образите на Светите Седмочисленици в православните църкви от днешна Албания в Музей за християнско изкуство – Крипта на храм-паметник „Св. Ал. Невски”;
5. Изографисване на три идентични икони върху които да бъдат изобразени – Синът Божий Иисус Христос в средата, а от двете му страни преп. Теофилакт, архиепископ Охридски и св. Йоаким, патриарх Търновски. По една икона ще бъде дарена на катедралните храмове на двете църкви, а третата делегация от Инициативния комитет ще поднесе като дар на Вселенския патриарх Вартоломей.
Ваше Светейшество,
Ваше Блаженство,
С настоящето писмо Инициативният комитет отправя синовна покана да оглавите предложените инициативи в чест на 1000 г. от създаването на Охридската архиепископия, като от страна на светската власт за почетни патрони ще бъдат поканени министър-председателите на Р България и Р Македония.
И нека Бог да благослови начинанието, защото помислите и делата ни са чисти!
София
25 март 2018 г.
Св. Благовещение
Изпълнително бюро на Инициативния комитет:
д-р Милен Врабевски
председател на фондация „Българска памет”
Петър Мутафчиев
член на Българското сдружение на родовете от Македония
Горан Благоев, PhD
автор и водещ на предаването „Вяра и общество” и „История.БГ” – Българска национална телевизия
Коста Филипов, журналист
дългогодишен кореспондент на БНТ в Скопие
Членове на Инициативния комитет:
акад. Георги Марков
Българска академия на науките
акад. Стефан Воденичаров
Българска академия на науките
проф. д-р Лизбет Любенова
Институт за исторически изследвания – БАН
проф. д-р Пламен Павлов
Преподавател в Историческия ф-т на Великотърновския у-т
водещ на предаването „Час по България” – ТВ „Скат”
проф. Светлана Шаренкова
форум „България-Русия”
доц. д-р Александър Гребенаров
Директор на Македонския научен институт – София
доц. д-р Георги Николов
преподавател в Исторически факултет на Софийския у-т
доц. д-р Наум Кайчев
преподавател в Исторически факултет на Софийския у-т
доц. д-р Ралица Русева
Главен уредник на Музей за християнско изкуство – Крипта при храм-паметник „Св. Ал. Невски” (София)
Александър Чомовски, журналист (Скопие)
Владимир Москов, кмет на гр. Гоце Делчев
Димитър Бръчков, кмет на гр. Петрич
Кирил Пендев
председател на Българо-македонската стопанска камара (Скопие)
Лазар Младенов
председател на Български културен клуб – Скопие (БККС)
Любчо Куртелов (Охрид)
Мая Вапцарова, режисьор (София)
Мирослав Ризински, зам.председател на БККС
Михаил Развигоров, внук на войводата Мише Развигоров (София)
Михаил Трендафилов (Охрид)
Николай Попилиев, председател на Македоно-българския бизнес клуб – Скопие
Стойко Стоянов
главен редактор на сайта „Фактор.БГ”
Патриарх Неофит и Стефан - митрополит на Скопие и архиепископ Македонски
Призивът е връчен на патриарх Неофит и архиепископ Стефан
Фактор Фактор
Още от България
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен
Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен
Зафиров: БСП е подложена на изпитание, няма да сме изтривалка на нечистоплътни интереси
Младите хора са моралният компас