Независимият народен представител и бивш депутат от Патриотичния фронт Велизар Енчев внесе законопроект за закриване на Комисията по досиетата в парламента. Според бившия офицер от ДС звеното е съставено на партийно-квотен принцип, което го правело зависимо. В законопроекта е записано, че много от съхраняваните в комисията документи все още са секретни и тяхното разкриване може да навреди на авторите на България пред света. 

Независимият народен представител посочва още, че разкритите шифрограми на балканските и арабските резидентури на външното ни разузнаване преди 19991 г. не е заличено точното време на изпращането им от радиоцентъра в посолствата ни. Това позволявало те да се дешифрират от местните контраразузнавателни служби и да се разкрие самоличността на наши сътрудници на Балканите и в Близкия изток, което щяло да има непоправими последици за тях и семействата им. Според офицер Енчев заличаването на имената на чужди граждани, които са работили за нашите служби е непрофесионално от страна на комисията и осветява методите на работа на агентите. Енчев твърди също, че методът на звеното е прекалено либерален, тъй като позволявал на всеки човек да чете секретните доклади на ДС. 

Велизар Енчев предлага дейността на комисията да бъде прехвърлена към Национална разузнавателна служба и ДАНС в рамките на три месеца с гласуване в парламента. Той допълни като аргумент, че за 9 г. Комисията по досиетата е изхарчила 30 млн. лв., които е можело да бъдат спестени. 

Законопроектът е първият, който се внася от един единствен чоек, зад когото не застава партия. Засега нито една политическа сила не е подкрепила идеите на Енчев. Факт е обаче, че във всички републики от бившия СССР отвориха кутията на Пандора и извадиха досиетата си или ги изгаряха. Единствено у нас доносите започнаха да се вадят избирателно. В някои страни в света дори ченгетата бяха лустрирани и им беше забранено да заемат висши държавни постове. На 9-и април например украинският парламент прие закон, с който се осигурява публичен достъп до архивите на съветските органи на държавната сигурност до 1991 година. За законопроекта „Относно достъпа до архивите на репресивните органи на комунистическия тоталитарен режим 1917–1991 г.”, внесен от Министерския съвет, гласуваха 261 депутати при минимално необходими 226 гласа. Законът преразглежда кардинално правилата за публичен достъп до архивите на силовите органи на бившия СССР в Украйна: КГБ, Генерална прокуратура, Главно разузнавателно управление (ГРУ) на Генералния щаб на Въоръжените сили на СССР, военните подразделения и съдилища. 

Всички документи на тези институции, които в момента се съхраняват в архивите на различни ведомства с различен режим на допуск, трябва да бъдат предадени в специализирания държавен архив на Украинския институт за националната памет. Той трябва да бъде създаден в тримесечен срок, а всички документи трябва да бъдат прехвърлени в него в рамките на две години от датата на влизане в сила на закона. Искане за ограничаване на достъпа до отделни документи се допуска само от страна на жертвите на съветските репресии, а членовете на техните семейства могат да поискат само скриване на информацията за тяхната етническа и религиозна принадлежност, политически възгледи и данни за здравословното им състояние. Заинтересованите лица могат да поискат закриване или ограничаване на достъпа до подобна информация максимум за 25-годишен срок. В закона отделно се подчертава, че по никакъв начин и при никакви обстоятелства не може да бъде ограничен достъпа до архивна информация относно щатните и извънщатни служители на репресивните органи. Разрешава се копиране на архивните документи (при използване на собствени материали – безплатно), ще се извърши дигитализация на всички данни. Бившият председател на Държавна агенция "Архиви" приживе имаше подобна идея - Москва да върне всички досиета, които пази от времето на соца, които биха дали ценни данни и за самия преход. Това така и не се случва и до днес. 

Самият Енчев пък подсказва за все по-голямото си влечение към Кремъл и постепенно дава заявки за новата си партия, която най-вероятно ще се коалира с БСП, ако влезе в следващия парламент. Или поне ще работи за идеите на "столетницата". Журналистът очевидно се насочва към Русия и иска да стане новият петоколонник на Москва.