Орешарски се оплака: Не ни дадоха време дори за сериозна грешка

Бившият премиер Пламен Орешарски за първи път откакто подаде оставката на кабинета си през юли тази година коментира критиките за влошената фискална политика в страната в профила си във Фейсбук.. 

Според него, обвиненията са "неаргументирани и литературни по характер, а критиките – самокритика на тези, от които идват". 

Орешарски допълва и че е парадоксално да се критикува правителство, на което не е било дадено време дори за сериозна грешка.

"Изглежда външните инвеститори са оценили сравнително високо нещо, което някои коментатори вътре в страната характеризират с катастрофическа терминология", пише Орешарски и допълва: 

"Парадоксът в случая е, че подобни коментари са по същество самокритика, облечена във формата на обвинения срещу едно управление, на което не бе дадено време дори да направи каквато и да е по-сериозна грешка".

В профила си бившият премиер излага редица цифри, с които подкрепя тезата си, че не може да му се вменява вина за силно влошената фискална позиция в страната.

"За целия период след голямата монетарна и финансова криза от 1997 година до 2008 година няколкото български правителства се въздържаха от големи бюджетни дефицити, натрупваха фискални резерви и намаляваха публичния дълг. Най-отчетливо това пролича за периода, в който имах отговорности да ръководя фискалните политики на страната - 2005-2008 година, когато бюджетът последователно приключваше с излишъци от 3 и над 3% от БВП – рекордни постижения в рамките на целия ЕС", обясни той.

Орешарски допълва и че в средата на 2009 година, когато дойде на власт първия кабинет на Борисов, фискалните резерви са достигнали 8 млрд. лева, а публичният дълг е слязъл на около 12% от БВП. 

"Това е уникален резултат (втори в ЕС) на фона на неговия размер от над 120% от втората половина на 90-те години", похвали се бившият премиер.

След това, според него, тенденцията се е обърнала. 

"Възприеха се политики на бюджетни дефицити, намаляване на фискалните резерви и увеличаване на правителствения дълг. За периода от средата на 2009 година до първото тримесечие на 2013 година фискалната позиция бе влошена с над 8 млрд.лв. – намалени фискални резерви от 8 на под 4 млрд. лева и увеличен дълг от 10 на над 14 млрд.лева", пише Орешарски, описвайки в цифри управлението на първия кабинет на Борисов.

"Сред причините имаше и обективни – лоша икономическа среда вън и вътре в страната, но те не могат да обяснят напълно влошаващата се фискална позиция", коментира той.

Орешарски изтъква и че кабинетът, който е ръководил, е стопирал негативните тенденции. Това е било и единствената възможна задача за краткия период, в който е управлявал. „Това го показват цифрите, а не е словесно заклинание”, пише още той.

Бившият премиер признава увеличаването на публичния дълг, за сметка на фискалните резерви. Орешарски уточнява, че към средата на тази година те са достигнали малко под 9 млрд. лв. – ниво, по-високо и от 2009 година.