Мандатът на държавния глава Росен Плевнелиев беше труден и голяма част от българското обществото не го припозна като пълноценен президент. Това коментира в обзорното предаване „Това е България“ на Радио „Фокус“ политологът Първан Симеонов. Според него времената в глобален план са били наистина тежки и не трябва да се търси вина у Плевнелиев, защото държавният глава трябва да се съобразява с това, което е добро за страната.
„Тук имаме две причини, поради които на президента Плевнелиев не му беше леко. Първо – общественото мнение в България харесва друг тип политици и второ – и по света, и у нас беше тежко. Даже бих казал, и това е третото важно нещо, имаше моменти когато президентът Плевнелиев се оказваше единственият институционален авторитет, останал в държавата. Спомняте си, че през 2013 г. той беше единственият или един от малкото политици, които се осмелиха да слязат при февруарските протестиращи. Макар и под освирквания, той успя да говори с тях, а тогава те не искаха и да чуят за други. През 2013 година обаче дойде и най-голямото изпитание за президента Плевнелиев – тогава той стана жертва в този мащабен обществен конфликт, който се разрази след юни 2013. И тогава президентът Плевнелиев взе страна и по този начин загуби другите, загуби обединителната роля“, коментира политологът. Според Първан Симеонов президентът Росен Плевнелиев никога не промени политическите си позиции. През цялото време той говори така, както трябва да се говори в такава институционална роля, посочи политологът.
Още от България
Защо в България националконсервативните партии са в разцвет
В българския парламент неизменно се озовава по една партия спасителка, центрирана около лидер, който промотира ред, стабилност, уникален български код и национална гордост. Защо тези формации са в разцвет?
Кой каквито и сметки да си прави за предсрочни избори у нас, едно е сигурно - грешни са
И резултатът ще е по-лош от страховете ни, ама дори не знаем в каква посока
Едната от статуите от Хераклея Синтика вероятно е на внук на император Октавиан Август
Вероятно нейн автор е световноизвестният през 3 в. преди Христа скулптор Праксител,