Актуализацията на бюджета е първият сериозен тест на новото управляващо мнозинство, каза в интервю за Радио "Фокус" проф. Антоний Гълъбов, преподавател в Нов български университет. "За първи път имаме управляващо мнозинство, което е различно от състава на управляващата коалиция. Този първи тест е много важен, тъй като, от една страна, става дума за тежка актуализация, която поставя много тежък, много сериозен политически въпрос – увеличаване на външния дълг, респективно влизане в процедура на свръхдефицит и отлагане на влизането в еврозоната срещу ограничаване на разходите до степен, в която отделни сфери могат буквално да бъдат блокирани през следващите седмици до края на годината", коментира политологът.
Според него 123-мата народни представители, подкрепили актуализацията, не е мнозинството, което подкрепи Борисов за министър-председател, нито гласува за структурата на кабинета. Това не е и мнозинството, което подкрепи персоналния състав на правителството. Но очевидно това е мнозинството, с което ще може да разполага формираното с мандата на ГЕРБ правителство. "Беше направен избор в полза на по-социалната перспектива с всички рискове, свързани с увеличаване на дефицита. Така че имаме едно по-скоро балансирано и социално решение, което има за цел по-скоро да стабилизира ситуацията на сегашното ниво, отколкото да подложи публичните финанси на нов стрес, за да запази открити опциите за присъединяване към еврозоната в по-близък период от време", смята Гълъбов.
По думите му, тепърва предстои да видим как ще се оформи профилът на управляващото мнозинство. Ясно е, че съществува сериозно социално напрежение. Ясно е, че правителството ще търси възможност да стабилизира това равнище на спад, за да спре пропадането, а не да започне някакви реформи, които биха могли в перспектива да изведат страната в по-добра позиция, но в момента да генерират повече напрежение. Така че в момента имаме избор по посока по-скоро на стабилизация, на спиране на пропадането. Но не и ясна заявка по отношение на реформи, поемане на реформи с висока социална цена.
На въпрос ще имат ли РБ и ПФ реален принос в управлението, освен потреблението на власт, Антоний Гълъбов заяви: "За съжаление и Реформаторският блок, и Патриотичният фронт са предизборни коалиции. При Патриотичния фронт това е още по- видимо, тъй като там става дума наистина за коалиция, формирана непосредствено преди парламентарните избори. При Реформаторския блок очевидно тази една година и нещо от съществуването на коалицията не се оказа достатъчна, за да се формира единна, ясна политическа визия на тези политически партии, които са включени в коалицията. Така че рисковите конструкции на това управляващо мнозинство е две предизборни коалиции и две партии.
Политологът изрази и опасения, че няма да се свърши с показаните демонстрации. Според него, не е решен въпросът за единството на Реформаторския блок. Не е решен въпросът за това, по какъв начин партиите си взаимодействат и преди всичко как взимат решение, защото това ще бъде непрекъснат източник на напрежение в управлението. "Опасявам се, че това ще се отрази и върху плановете за реформи в отделните секторни политики. Очевидно е, че Реформаторския блок е нещо различно от министрите си, поне засега. Реформаторският блок не успява да излъчи ясна политическа рамка, в която настоява да се случат реформи. Говореното само за реформи и самото говорене наистина само за тях създават допълнително напрежение, защото няма ясни обществени очаквания в каква посока трябва да се ориентирани тези реформи, няма генерирана гражданска подкрепа за тях, няма и политическа подкрепа за реформите", убеден е преподавателят.
Няма разбиране, според него, за хоризонтални политики, които биха могли да стабилизират системите, докато върви процесът на реформи. Вместо това реформите се мислят секторно и това обикновено ги прави по-крехки. "Ако има цялостна концепция, в която да е ясно, че реформиращите се с различен ритъм системи взаимно си взаимодействат, могат да се стабилизират резултатите си. Засега поне виждаме декларации по сектори. Сектор по сектор – нещо, което поне засега не дава достатъчно основание за оптимизъм", констатира проф. Гълъбов.
Помолен да даде някакви препоръки за стабилност, той отговори: "Основният залог за това са инициативи за конкретни политики. Аз съм убеден, че между ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ, както и с Патриотичния фронт, могат да бъдат постигнати определени стъпки напред, може да бъде постигано съгласие, стига да има инициативи, които настина да бъдат резултат на ясно изразена политическа воля. Ако ви прави впечатление, въпреки че в началото процесът на формиране на втория ешелон в министерството започна относително спокойно, в момента вече започват да излизат на преден план въпроси, свързани с персоналния състав на заместник-министрите, което обикновено е лош сигнал. Това означава, че управляващото мнозинство е престанало да си говори за политики и е започнало да си говори за назначения. Това е лош сигнал, който хората усещат.
По негово мнение, в България има достатъчно добри експерти за всяка една от сферите, които не търпят отлагане като действия – и в сферата на здравеопазването, и на осигурителните действия, на НОИ, на пенсионната реформа. Това не са толкова много хора. Това са хора, които от много години се занимават с тези политики. Те могат да бъдат събрани много бързо и ясно да бъде генерирана конкретна експертиза за това, каква последователност трябва да бъдат извършени действията, така че да не се дестабилизира целият сектор. "Българските граждани имат нужда да чуят и да видят в действие ясна концепция за това, как ще се развива управлението. Това засега не се вижда. То не се вижда от програмната декларация на правителството. Тя не прераства в програма за управление. Това ми се струва, че в тези десетина дена след създаването на правителството са най-неотложните задачи", смята политологът. Той предупреди, че има групи в българското общество, има усилие да се създаде по-висока тревожност, отколкото е необходимо, да бъдат провокирани определени групи да влязат в конфликт помежду си. Това не е отминало. Ние сме свидетели на това от февруари миналата година. Това е непрекъснат съпътстващ белег на политическата криза, в която се намираме.
На въпрос какъв е отговорът, проф. Гълъбов отговори: "Единственият възможен отговор е създаване на ясна перспектива за намеренията на управлението и търсене на гражданска подкрепа във всяка възможна форма. Трябва да е ясно, че това управление няма да търси възможност да се движи срещу публичния интерес и извън полезрението на гражданите. Ако правителството има перспектива да разшири обществената си подкрепа, това ще стабилизира страната и ще играе превантивна роля по отношение на сценариите за дестабилизация, които, разбира се, без всякакво съмнение са налице, убеден е политологът.