"Реформаторите са постигнали по-малко от очакваното от привърженици (и недоброжелатели) и повече от това, което е възможно - 23-ма депутати в парламента." Това коментира в блога си политологът Даниел Смилов - програмен директор на Центъра за либерални стратегии.

Според него присъствието на Реформаторския блок в управленския формат е все още е важно за неговата обществена легитимност, защото не трябвало да се забравя, че в 43-тото Народно събрание има доста други математически възможни комбинации дори за конституционно мнозинство, които си остават неприемливи.

"И накрая, РБ в управлението прави определени, макар и не всички, договорки между останалите невъзможни или изключително трудни", отбелязва политологът.

По думите на Смилов в повечето области реформаторите успяват да артикулират идеи и да предложат разпознаваема политика. Темповете на приемането й на законодателно ниво обаче е различно и в повечето случаи по-бавно от необходимото.

Конституционната поправка не може да се случи без опозицията (ДПС в частност) и се очаква тя да бъде използвана от Движението за максимално забавяне и дори разводняване на идеите на РБ (не само в съдебната сфера). Но с постоянство и дисциплина и това може да бъде преодоляно, особено ако Блокът успее да мобилизира зад себе си значимия обществен ресурс подкрепящ съдебната реформа. Това може да стане и с помощта на партньорите от ЕС, изтъква Смилов.

"Най-сериозно изоставане има по разплитането на аферата "КТБ" и изясняването на ролята на институциите в нея. Докладът на парламентарната комисия в най-добрия случай е отлагане на сериозните въпроси. В тази област реформаторите действат под възможностите си", отбелязва той.

От РБ можели да използват план "Б", ако премиерът Бойко Борисов продължава да разчита на различни мнозинства в парламента, за да прокарва различни законопроекти, по които няма единно мнение между ГЕРБ и реформаторите.

При блокиране на някоя от важните реформи – било съдебна, здравеопазване, антикорупция и т.н., РБ има на разположение червеното копче EXIT. Така ще се получи RBexit.

В момента той е шумно желан от част от медиите – фалирали или не. Но дори и тяхната цел е по-скоро да отслабят и очернят Блока, отколкото наистина да предизвикат правителствена криза, твърди политологът.

Той отговаря с "По-скоро не" на въпроса дали очаква преструктуриране на мнозинството след местните избори.

"ГЕРБ и ДПС ще се представят добре, защото са притежателите на "изборни машини" в момента. Докато тази на БСП е за сериозен ремонт. Но основното, което пречи на една коалиция ГЕРБ-ДПС, не е липсата на избиратели. Те и сега имат предостатъчно. Пречката е липсата на елементарна критична рефлексия на ръководството на ДПС върху ролята му в епизодите "Орешарски" и "КТБ", казва Смилов.

Другата пречка били обществените съмнения в нелегитимни свързаности между това ръководство и ГЕРБ. Нищо от това няма да се е променило след местните избори, какъвто и триумф на "машините" да бъде отчетен.

Реформаторите трябва да защитят позициите си като обществена продкрепа. Надеждата на опонентите им е те просто да "изчезнат" на тези избори. Ако лидерите на РБ не са приготвили някакъв подобен фокус "а ла Худини", това едва ли ще стане, заключава политологът.