Правителството се запозна с доклад за участието на българската страна в проведеното на 5 октомври заседание на Съвета на ЕС по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси (част „Заетост и социална политика”). В рамките на срещата беше представено предложението за Препоръка на Съвета относно интеграцията на трайно безработните на пазара на труда. България даде своята принципна подкрепа, тъй като чрез нея ще се подпомогнат усилията и действията на национално ниво за намаляване на дълготрайно безработните лица. От друга страна, е необходимо да се отчитат икономическите особености във всяка държава-членка, както и спецификите на местните пазари на труда, посочи министърът на труда и социалната политика Ивайло Калфин.

Министрите обсъдиха и въздействието на кризата с мигрантите на пазара на труда и социалната политика.

Правителството одобри и доклада за резултатите от неформалното заседание на същия Съвет, но в част „Здравеопазване“. То беше проведено на 24 и 25 септември. В рамките на обсъжданията на темата за ролята на здравеопазването в Европейски семестър министрите посочиха, че е необходимо съобразяване с националната компетентност по отношение на решения в областта на здравната политика. Според членовете на Съвета от основно значение са сътрудничеството между държавите-членки и обменът на опит в подходящи експертни формати, с активно участие на здравните експерти.

По темата „Миграция и здраве“ министрите откроиха необходимостта от включването на здравните аспекти в рамките на всеобхватна стратегия, солидарност между държавите, осигуряването на своевременна помощ (вкл. финансова) от Европейския съюз. Европейската комисия обърна внимание, че са предвидени 100 млн. евро за държавите-членки „на предна линия“ и препоръча използването на Механизма за гражданска защита на Европейския съюз.

Кабинетът се запозна и с резултатите от неформалното заседание на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство, проведено на 15 септември. На него министрите обсъдиха предложения от Комисията пакет от мерки на стойност 500 млн. евро за справяне с трудното положение в няколко селскостопански сектора, както и бъдещото разпределение на отпуснатите средства. Помощта е отговор на кризата в млечния сектор и на възникналите трудности, включително и бежанската криза.

Определени са 420 млн. евро за разпределяне в национални пакети. 80% от сумата се определя на база на млечната квота през последната квотна година. Останалите 20% са определени на базата на критерии, които осигуряват допълнителни средства за фермерите в онези държави-членки, които са най-пострадали от руското ембарго, много ниските цени на млякото и сушата през това лято. Помощта за България е в размер на 6 004 000 евро. Предлага се нова и подобрена схема за частно складиране на обезмаслено мляко на прах и сирене и нова схема за частно складиране на свинско месо, с цел повишаване на привлекателността и ефикасността на частното складиране. Амбицията е новите схеми да осигурят истинска пазарна стабилност чрез изтегляне от пазара на достатъчна по обем продукция за достатъчен период от време, за да позволи възстановяването на пазара.

Предвижда се от 16 октомври да започне изплащането на авансовите плащания от директните плащания в размер на 70%, като Комисията ще позволи известна гъвкавост като разреши тези 70% да могат да се изплащат авансово след като са завършени административните проверки и без да е необходимо да са завършени проверките на място.