Академикът, който си спечели благоволението на Живков, изповядва пред в. "Труд" любопитни спомени от времето на Живков. По време на перестройката той отишъл на среща с Първия и му казал: Другарю Живков, ето, Горбачов в Съветския съюз прави гласност, демокрация, ние също трябва нещо да покажем. Живков се съгласил. Тогава избрали проф. Николай Генчев за член-кореспондент, пръв приятел на Желю Желев, проф. Кирил Василев и проф. Никола Попов, стари партийци, които критикували системата. Избрали ги направо за академици. Александър Лилов избрали за член-кореспондент. Той също не бил вече сред правоверните комунисти. След избора Живков казал: "Сендов, вие какво направихте? Кого избрахте? Все мои врагове. Издънихте се, издънихте се..."

Акад. Сендов припомня и случая с избора на проф. Мито Исусов за директор на Института по история през 1989 г. Той бил специалист по история на БКП, но твърде свободомислещ. Позволявал си да изнася факти, които не се харесвали по върховете на партията. Избират проф. Мито Исусов по демократичните правила, но по същото време той чете някаква лекция в Пловдив, в която споменава, че Тодор Живков не е бил много активен по време на съпротивата. Това, разбира се, веднага се донася в ЦК и единственият начин да се спре назначаването му за директор е да не се утвърди от Управителния съвет на Академията. Звъни проф. Никола Стефанов, началник на кабинета на Тодор Живков, и нарежда: "Сендов, няма да утвърждавате Мито Исусов за директор. Бил говорил срещу Тодор Живков." Акад. Сендов му предложил: Напишете ми писмо, че ЦК на БКП настоява той да не бъде утвърден, което да прочета на заседанието на Управителния съвет. "Ние не пишем писма, ние казваме" - отговорил той и затворил телефона.

След него му се обажда Йордан Йотов: "Акад. Сендов, много неприятен е случаят с Мито Исусов, той говорил глупости срещу др. Живков. Моля ви, не е удобно сега да го правим директор на института". Семдов отново: "Добре, напишете ми едно писмо, и аз ще го прочета пред колегите, те повечето са членове на БКП и ще ви послушат". "А, не, в никакъв случай, ние писма не пишем!".

Ритуалните одежди също са заслуга на тогавашния ректор проф. Благовест Сендов. Те са въведени в СУ “Св. Климент Охридски” през 1974 г., когато подобни церемониални атрибути са били считани за признак на ретроградна попщина.. Ето какво разказва академикът за този епизод: "Хрумна ми да въведа тоги, по примера на водещите университети по света. Подготвих проект и го внесох за одобрение в Академичния съвет. Изказаха се няколко колеги положително. Но един другар възропта: "Толкова наши другари загинаха в борбата срещу попщината, а ректорът решил да въвежда тоги". Отвърнах му, че тази точка от дневния ред може да се отложи, защото има други по-важни, но на следващия ден поръчах тогите. Започнах да мисля как да ги вкарам в употреба. Случи се така, че министърът на образованието на СССР Илютин идваше на посещение у нас. Уредих да му дадем титлата почетен доктор. Десет минути преди да дойде той в кабинета ми, пристига едно момче с дебел врат и ме пита имаме ли разрешение да обличаме съветски министър в тога? Разчуло се. Отговарям: "Да, имам".

- От кого? - пита той.

- Ако вие сте пратен да проверите, трябва да знаете кой дава такива разрешения.

Отиде си. Обличаме Илютин, церемонията мина блестящо. След нея поканих на вечеря него и Живков. Илютин възторжен - какъв ритуал имате вие, др. Живков, при нас няма такива работи. А Живков му казва: Ами ние сме стара страна, с богати традиции, от векове..."