България ще получи 852-ма бежанци от Гърция и Италия, вместо очакваните 1600, след снощното решение на вътрешните министри в Брюксел за презаселване на 120 000 души. 651 ще дойдат от Гърция и 201 от Италия.

Намалението стана възможно, след като 54-те хил., които трябваше да се преразпределят от Унгария в останалите страни, бяха оставени в резерв. Еврокомисията ще реши дали да добави от тях към Италия или Гърция, или да ги прехвърли към друга членка, залята от бежанци. Будапеща, която сама се отказа да участва в квотите, сега ще трябва да приеме допълнително 1294 души. Същата ще е и участта на останалите страни, които гласуваха против квотите. На Словакия са определени 802 бежанци, на Чехия - 1591, а Румъния - 2475.

Вътрешните министри от ЕС неочаквано бързо разпределиха 120-те хиляди, след като две големи държави настояли за премерване на силите, вместо за търсене на компромис. Те посочили, че липсата на съгласие ще хвърли сянка върху срещата на върха тази вечер в Брюксел.

Квалифицираното мнозинство беше събрано, след като в последния момент Полша, която отказваше квотите, ги подкрепи. Министър-председателката Ева Копач коментира, че е получила обещание, че ще бъдат изпълнени трите ѝ условия: разделяне на бежанците от икономическите имигранти, подкрепа за бежанските лагери край Сирия и укрепване на външните граници на ЕС.

Според вътрешния министър на Люксембург Жан Аселборн четирите държави-бунтари обяснили, че чувствали волята на Брюксел като диктат и се опасяват, че сирийците и еритрейците ще нарушат хомогенните им общества.
Решението на министрите предвижда незабавно презаселване на 66 000 бежанци от Гърция и Италия. Европейската комисия заяви, че е решена да го приложи към всички страни, включително към гласувалите против и Финландия, която се въздържа.

За всеки приет бежанец правителствата ще получават по 6000 евро от европейския бюджет, а Италия и Гърция – по 500, за да организират транспортирането му. Парите обаче не са вързани за човека и властите ще могат да ги харчат общо за бежанците на своя територия. Италия и Гърция ще изготвят график за изпращането на хората в новите им държави, чието изпълнение ще се контролира на 6 месеца. При изключителни обстоятелства държавите ще могат да отлагат с година определените им квоти, като Европейската комисия ще преценява дали те са основателни.

Бежанците няма да имат право да си избират държава, а само ще бъдат информирани къде са разпределени. Критериите ще са събиране на семейства и здравословно състояние. Заловените в друга държава, ще бъдат принудително връщани. За целта пръстовите им отпечатъци ще бъдат въведени в шенгенската база данни. Идентификацията, регистрацията и вземането на отпечатъци ще се правят в Гърция и Италия. Приемните страни обаче ще имат право да посочат от какви хора се нуждаят. За всеки кандидат ще се събират данни за квалификацията и образованието му, за владеенето на чужди езици и за социалните и семейните му връзки. Еврочленките ще си назначат в Гърция и Италия по един чиновник, който ще координира с местните власти подбора на бежанци. Отказът да бъде приет някой ще може да става само на основание, че той е заплаха за националната сигурност.

Вътрешните министри препоръчаха и как да се задържат бежанците в страните, в които са разпределени, след като повечето от тях искат да отидат в Германия, Швеция и Норвегия. Сред тях са получаването на социални помощи и международна защита да важи само за определената им страна. Властите съветват да не им се дават пари в брой и документи за пътуване, докато разглеждат молбите им за убежище. След това се препоръчва да се въведе периодично явяване пред властите, за да могат да се ползват от полагащите им се като бежанци жилище, храна и дрехи. Еврочленките ще могат да издават забрани за влизане на своя територия на заловени от тях нарушители на правилата.

Миналата седмица България прие да подслони други 450 бежанци от Италия и Гърция. Така общият брой, преразпределени към нас, става 1302.

Европейските лидери се събират извънредно в Брюксел довечера, за да търсят дългосрочни решения на кризата. Очаква се те да обсъдят засилване на охраната на общите граници, бъдещето на Шенген, както и подпомагането на държавите в съседство със Сирия, където живеят 4 млн. бежанци.