Крайно време е хората да действат синхронно по отношение на външната политика. Надявам се двете срещи да се допълват. Разминаване няма. Така анализаторът проф. Михаил Константинов коментира визитите на президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов в Русия. 

Според него две ще бъдат темите, по които ще разговарят българският министър-председател и Путин – енергийните проекти и свалянето на санкциите, които анализаторът смята, че вече започва да тежат на Европа. 

По отношение на АЕЦ „Белене“ Константинов е убеден, че този проект трябва да бъде рестартиран. 

Енергийните проекти са важни за страната, защото ако нищо не направим, след 20-30 години ще се окажем с недостиг на ток. Тази своя теза математикът аргументира с конкретни цифри. 

35% от електроенергията се произвежда от АЕЦ „Козлодуй“, но там реакторите са пред затваряне, защото изтича лиценза на централата, тъй като е остаряла. Около 50% от тока се произвежда от ТЕЦ-ове, които са пред закриване. Не можем да покрием критериите и ще плащаме големи глоби заради тези централи. 10% са алтернативните източници – но малките ВЕЦ-ове са вредни за водния баланс. Така че заблуда е, че ние имаме достатъчно ток. Изходът е рестартирането на Белене – стар реактор, но сигурен, с много добра защита и освен това има лиценз, посочи Константинов. 

 Анализаторът коментира и темата за бъдещите отношения между България и Македония. 

Македония е чувствителна тема и за трите държави – България, Гърция и Македония. Мисля, че трябва да остане принципа на географското понятие в името на Македония. Но това не е държава, която да представлява някаква заплаха. Но там има много на брой  албанци, което може да доведе до федерализация на страната, защото албанците имат свой собствен проект за бъдещето, обясни той.

Михаил Константинов смята, че срещата Заев и Борисов е важна, тъй като тя е насочена към  нормализираме отношенията между двете страни, нещата да бъдат регулирани. 

Що се отнася до отказа на БПЦ да участва в честванията на 1000-годишнината на Охридската архиепископия, анализаторът бе лаконичен: В БПЦ изпуснаха положението – трябваше да имаме гражданска делегация там, в която да участват и  трима български духовници. Тогава вече нямаше да бъде бойкот.