Разделят университетите на елитни и неелитни

Образователното министерство предвижда да раздели висшите учебни заведения у нас на изследователски (елитни) и образователни (не толкова елитни). Промените са заложени в законопроекта за изменения в Закона за висшето образование. Изследователските университети ще са тези, в които обучението е съчетано и с развиване на научна дейност, като те ще получават и по-голямо финансиране. Останалите ще могат да се борят да влязат в елита, ако гонят критериите на ведомството. Тази идея представиха на пресконференция днес заместник-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков и главният секретар на ведомството Красимир Вълчев. Те обясниха, че в министерството в момента се разработва методиката за оценяване на научните постижения на висшите учебни заведения в България, която ще съдържа универсални критерии и ще участва във формирането на годишната субсидия за вузовете. Ще има критерии и по отделните научни направления.

В момента силно активни в научната дейност са около 10 университета в страната, а още 15-20 са изявени в тази насока и могат да попаднат в групата, посочи Вълчев. Целта на тази регулация не е да се фиксират видовете университети и така да останат, а да се стимулират всички да развиват научна дейност, но на високо ниво, така че да отговарят на критериите - това е промяна в мотивацията, уточни той. Освен това ще се отворят места за повече учени в университетите.

От ведомството заявиха още, че сред приоритетните им са и защитените специалности, които се предлагат в проектозакона. Финансирането на университетите ще се концентрира в специалностите, които се изискват от бизнеса и в тези, които са по-малочислени, но необходими, а останалите направления ще станат с по-голямо частно финансиране.

Целта е да се промени резерва на пазара на труда - в момента е наситено с юристи и икономисти, но са по-необходими инженерите и специалистите по информационни и компютърни технологии, които е вероятно да са сред приоритетните специалности след приемането на закона. Сред защитените специалности пък може да бъде например педагогиката, предвид че броят на учителите намалява застрашително, посочи проф. Денков. Други подобни специалности са например "екзотичните" филологии, тъй като преводачите от езици като арабски и корейски, които завършват всяка година, са изключително малко, но са необходими. Това не са окончателните решения, защото предстои да се изготвят и критериите и списъкът на специалностите, уточни зам.-министърът на образованието.

От ведомството припомниха статистиката, че повече от половината хора, които завършват висше образование у нас в последствие заемат позиции, за които изобщо не се изизсква толкова висока квалификация. От останалите 50% също голяма част (но неясно каква) работят в различно направление от точно това, което са завършили. Сериозен проблем според просветното министерство е и двойното увеличение на специалностите в българските университети за последните 15 години. В момента те са над 3000, при положение, че в страната ни са регистрирани само 52 професионални направления. Положителното е, че сред висшистите безработицата е най-малка - в порядъка на 4-5%.