Районните и окръжните съдилища да отпаднат от Конституцията, а вместо тях в основния закон да бъдат уредени регионални съдилища. Това е предложил между първите две четения на проекта за изменения в основния закон депутатът от Реформаторския блок Петър Славов.

Пред "Правен свят" той разясни предложението си. "Първият, макар и не най-важен мотив, е да се приведе структурата на съдилищата в съответствие с регионалното деление на страната. От 20 години в България няма окръзи, а области, а съдилищата все още се наричат окръжни", обясни Славов. По думите му обаче основната причина да предложи тази промяна в Конституцията е възможността за прекрояване на съдебната карта, с което да се оптимизира управлението на ресурсите – човешки и финансови, на системата.

"Не е необходимо нищо да се прави веднага след приемането на подобно изменение в Конституцията, не сме предложили и някакъв срок с преходни и заключителни разпоредби. Районните и окръжните съдилища са регионални съдилища. Те ще продължат да функционират докато Висшият съдебен съвет е готов с предложенията си за прекрояване на съдебната карта. Идеята е, когато това стане, ВСС да може да действа и да реорганизира адекватно картата без да се налага тепърва да се прави промяна в Конституция", каза Славов. Заедно с отпадането на районните и окръжните съдилища, той залага и това на военните.

Идеята за обединяване на някои районни и окръжни съдилища отдавна се лансира от председателя на Съюза на юристите Владислав Славов. Наскоро при представянето на новия брой на "Юридически барометър" той припомни за предложението си.

Реформаторите са направили серия от нови предложения между първо и второ четене. Те вече внесоха идеите си да отпадне на тайното гласуване във ВСС по кадрови въпроси, както и да се даде право на съдилищата, които са втора и последна инстанция по дела, да сезират Конституционния съд, ако се натъкнат на противоречие на закон с Конституцията.

Импийчмънт на обвинител №1 и независим зам.-главен прокурор

Сред новите текстове, предложени от РБ, има такъв, който предвижда Народното събрание да може да изисква и да изслушва нарочни доклади на главния прокурор за резултатите от противодействието на престъпността и по проблеми от съществен обществен интерес. То присъстваше в първоначалния проект за промени в Конституцията, но отпадна в новия след постигането на т. нар. "исторически компромис".

Освен това реформаторите предлагат в чл. 130, ал. 7, в който се казва, че ВСС изслушва и приема годишните доклади на ВКС, ВАС и главния прокурор, да се добави изречението: "При неприемане на доклада за дейността на Прокуратурата, представен от Главния прокурор, Висшият съдебен съвет, с квалифицирано мнозинство от две трети от всички членове, предлага на Президента освобождаването му от поста", съобщи "Съдебни репортажи. В основния закон се записва още, че по предложение на 1/5 от народните представители ВСС отстранява временно от длъжност главния прокурор в случай на обосновано предположение за извършено престъпление от общ характер.

Идеите на РБ за прокуратурата обаче не спират до тук. Според "Съдебни репортажи" те са предложили от Конституцията да отпадне правомощието на главния прокурор да осъществява методическо ръководство върху дейността на всички обвинители.

Освен това по подобие на румънския модел за борба с корупцията от РБ предлагат разследването на тежки престъпления от общ характер, извършени от лица, заемащи висши държавни и управленски длъжности, да се осъществява от заместник на главния прокурор за противодействие и борба с корупцията. Той трябва да се избира от ВСС с квалифицирано мнозинство от 2/3 от всички негови членове за срок от 5 години и да бъде независим от обвинител №1, като се отчита ежегодно пред ВСС.

Освен това реформаторите са решили да предложат промяна в механизма, по който се издигат кандидатури за председатели на двете върховни съдилища и за главен прокурор. Вместо петима членове на ВСС, шефове на ВКС и ВАС да предлагат само членове на съдийската колегия, а главен прокурор – само членове на прокурорската колегия.

Вкаран е и текст, с който мандатът на тримата големи в системата се намалява от 7 на 5 години.

ВСС – избор на парламентарната квота с квалифицирано мнозинство

Реформаторите залагат и намаляване на мандата на ВСС – от 5 на 3 години. Друг текст, внесен от тях, предвижда избор на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет с 2/3 мнозинство от всички народни представители. "Това ще освободи ВСС от зависимост от силните политически сили на деня", твърди Петър Славов.

Той е направил още едно предложение – в Конституцията изрично да се запише, че ВСС управлява цялото имущество на съдебната власт. "Във вече внесения проект е предвидено управлението на недвижимите имоти да бъде прехвърлено от министъра на правосъдието на ВСС. С цел гарантиране на истинска независимост на съдебната власт е добре да се регламентира изрично, че съветът управлява цялото ѝ имущество", обясни Петър Славов.

Реформаторите са предложили още, когато председателят на Върховния касационен съд отсъства, в председателството на съдийската колегия на съвета да го замества шефът на Върховния административен съд. Съответно за прокурорската колегия е заложено, когато го няма обвинител №1, заседанията да ръководи членът на колегията от магистратската квота с най-дълъг юридически стаж. Заради това, че в проекта, във вида му гласуван на първо четене, е предвидено само шефът на ВКС да ръководи заседанията на колегията, председателят на ВАС Георги Колев обяви текста за дискриминационен. "Двете върховни съдилища са равни по ранг и промяната, която внесохме, е логична", обясни Славов.

Освен това РБ настоява всички правомощия по кадровите и дисциплинарни въпроси да бъдат прехвърлени от Пленума на ВСС в колегиите му. Те ще взимат решения за прекратяване на правомощията на избор член на съответната колегия, ще организират квалификацията на съдии, прокурори и следователи, правят предложения за назначаване и освобождаване на председателите на върховните съдилища и главния прокурор до президента, съответната колегия дава разрешение за наказателно преследване на съдия, прокурор и следовател по искане на главния прокурор, придружено с доказателствени материали, като решението за това се взима от 2/3 от членовете на колегията.

Друго предложение на реформаторите е министърът на правосъдието да има право при участие в заседание на съдийската или прокурорската колегия да взема отношение и да прави изказвания, без да участва в гласуването. Сега той има това правомощия само за заседанията на пленума на ВСС. "Логично е след като може да присъства на заседанията, а има и правомощия да прави някои предложения, да може да прави и изказвания", посочи Славов.

Промени в административното правосъдие

Реформаторите са се спрели и на административното правосъдие. Те са внесли поправка в основния закон, за която от години настояват от Върховния административен съд. Тя е в чл. 125 ал. 2 от основния закон, който регламентира, че ВАС се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. От подсъдността на ВАС отпадат делата по обжалване на актовете във връзка с назначения на служители. Според "Съдебни репортажи" в чл. 120, ал. 2 се предлага отпадане на ограничението за обжалване на административни актове от граждани и организации.

Всички предложения, направени от депутати между първите две четения на проекта за изменения на Конституцията, обаче все още не са обявени официално. Макар според правилата за дейността на временната парламентарна комисия те да трябва да са качени на сайта ѝ, това все още не е направено. Очаква се това се случи най-после след изтичането в сряда на срока за внасяне на предложения.