Нивата на корупция в страната са на изключително високи - около 18 процента от хората над 18 години признават, че са дали подкуп, 28 процента съобщават, че са били обект на натиск за корупция, каза Огнян Шентов, председател на управителния съвет на Центъра за изследване на демокрацията, при представяне на резултатите от изследване на корупцията в присъствието на вицепремиера Румяна Бъчварова. Тенденцията е противоречива от 1999 г. и няма обща политика, която да е овладяла този процес, за да видим тенденция за намаляване на корупцията в страната, допълни Шентов.

Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) е използвал Система за мониторинг на антикорупционните политики (СМАК) за изследване на корупционните рискове и борбата с тях в "Гранична полиция".Националните политики за борба с корупцията трябва да бъдат

преведени на езика на публичните организации, защото те могат да бъдат много добри, но да не се изпълняват ефективно. Важно е да се разбере дали тези политики са адекватни и са насочени към конкретните корупционни рискове, и не остават само на хартия, каза Огнян Шентов. Чрез интервюта с експерти се установява какви са специфичните зони на корупционен риск или интерес. Крайната фаза е да си види какви са антикорупционните политики в дадена организация и как те се свързват със съществуващите рискове. Мери се нивото на корупционния натиск средно в държавата и в дадена институция. Двете неща, които ЦИД измерва, са корупционен интерес и корупционен натиск. Идеята за откриване на корупцията е, че при висок корупционен интерес вероятно има и корупция. "Там, където има дим, сигурно има и огън", посочиха от ЦИД. Теоретичната възможност за корупция е 75 процента, тоест има възможност за три от четири типа корупция. Корупционният натиск е силно изразен, служителите съобщават, че много граждани (около 30 процента) са склонни да нарушават правилата; 50 процента съобщават за външен натиск - предлагани са им подкупи, а около 23 процента посочват, че техни колеги са податливи на корупция. "Гранична полиция" има свои политики, с които да противодейства на този корупционен натиск. Оценката на ЦИД, направена според интервюта на гранични полицаи, е, че тези политики са приложими, трудни са за заобикаляне, познати са на личния състав и се прилагат стриктно. На въпрос обаче дали има строг и систематичен контрол и нарушителите се наказват, показателите за тяхното спазване вече спадат наполовина, посочиха експертите на ЦИД. Тоест системата има дефицит в контрола на антикорупционните политики, допълниха те. Основните притеснения на ЦИД са били доколко служителите могат да бъдат откровени. Изследването е направено на две фази, като втората е анонимно онлайн изследване сред 500 души от най-различни управленски равнища на "Гранична полиция". Резултатите показват, че контролната дейност на ГКПП и т.нар. зелена граница са най-рисковите за корупционен риск, обаче и при другите дейност има естествен риск.

Ротацията, видеонаблюдението и внезапните проверки са сред мерките, които покриват част от рисковете за корупция. Подобна мярка, използвана във всички държави, е и опълването на имотна декларация от служителите. Експертите посочиха, че много ефективна мярка може да бъде въвеждането на електронното управление и по-точно имуществените декларации на граничните полицаи, а и на другите държавни служители, да се проверяват от компютърна програма, а не от инспектори на контролен орган.

Корупционните практики винаги изпреварват антикорупционните мерки и затова превенцията е много важна, каза Румяна Бъчварова. По думите й най-важното в борбата с корупцията е да се следва динамиката на средата, в която се развива. Проектът на ЦИД показва, че организацията остава водеща в темата за борбата с корупцията. Много добро решение е определянето на общите и специфичните мерки, които да се приложат за измерване на нивата на корупцията. При подобни изследвания тенденцията е по-важна от абсолютната стойност, смята Румяна Бъчварова. Тя допълни, че резултатите от изследването са отпреди месец и оттогава в "Гранична полиция" са настъпили промени.