На зловещата дата 1 февруари 1945 г. са произнесени присъдите срещу осъдените по Дело № 1 на т.нар. комунистически Народен съд български политици - регенти, премиери, министри, офицери. Сред тях е и Илия Минев.
Един от най-автентичните български борци срещу комунизма, оцелял в затворите на Живкова България цели 33 години, Минев става основател и първи председател на Независимото дружество за защита правата на човека малко преди падането на комунистическия режим през януари 1988 година. Впоследствие обаче той не е допуснат до сформираната официална опозиция. Остава в изолация и забвение повече от 10 години до смъртта си - факт, който е едно от най-ярките доказателства за режисирания преход.
В страдалческия живот на Илия Минев има още важни факти и цифри – На 29 години е осъден като враг на народа и получава доживотна присъда. 1860 дни е прекарал в карцера, а 460 дни в гладни стачки. Обиколил е всички затвори и лагери в държавата.
Идеята му за създаване на Дружество за правата на човека възниква в затвора. В периода 1984-1985 работи активно по създаването на такава организация. През 1987 година Илия Минев пише писмо до президента на САЩ Роналд Рейгън, до международни организации за защита на правата на човека, описвайки циничното нарушаване на правата на българските граждани. Отново е арестуван. Обявява гладна стачка за 20 дни. Освобождават го. Под домашен арест е в град Септември.
На 11 януари 1988 в дома си в град Септември, Илия Минев и малка група съмишленици основават Независимото дружество за защита на правата на човека (НДЗПЧ), което до падането на режима на Живков играе важна роля за организиране на редица протести и инициативи, разобличаващи античовешката същност на комунизма.
В пълна изолация, забравен от новите демократи, Илия Минев умира на 6 януари 2000 година на 82 годишна възраст, в мизерия и самота, в старчески дом в Пазарджик. Погребан е в гробищата на гр. Септември.
На 9 декември 2002 г. в София е издигнат паметник на Илия Минев в градинката срещу НДК и хотел „Хилтън” между булевардите „България“ и „Черни връх“. На 11 октомври 2008 година в град Септември е открит негов бюст-паметник на площада носещ неговото име. През 2000 г. президентът Петър Стоянов посмъртно го удостои с орден „Стара планина“ – I степен.
Илия Минев ни завеща и страшния въпрос: „Ти какво пожертва, за да има и утре България?”, чийто тежък отговори и досега виси на съвестта ни. Днес той е по-актуален от всякога, защото инстинктивно усещаме, че България все по-осезаемо се сбогува с бъдещето си на свободна и модерна държава. И само чистата саможертва, която сме готови да направим, може да я възроди.
Още от България
Лъчезар Борисов: България може да привлече чужди инвеститори от автомобилния бранш
Част от партиите се страхуват да управляват, защото е необходимо да имаме максимум 3% дефицит
Ураганен вятър преобърна ТИР на подбалканския път при Сливен
Пострада голям супермаркет в града, навесът за колички е бил отнесен
Зафиров: БСП е подложена на изпитание, няма да сме изтривалка на нечистоплътни интереси
Младите хора са моралният компас