Четири дни след като премиерът Бойко Борисов обяви, че ще осигури консенсус за приемането на промените в конституцията, свързани с реформата на съдебната власт, ситуацията изглежда сякаш преговорите тепърва започват, а не че предстои гласуване утре (24 юли). Липсата на съгласие и достатъчно (160) гласове, за да бъдат приети на първо четене поправките, поставя на изпитание и отношенията в управляващата коалиция.

Ето как изглежда ситуацията буквално часове преди внесеният проект да влезе в пленарна зала или... да не влезе на фона на непрекъснатите разговори в парламента по темата, според коментар на "Дневник".

Позиции на основните играчи:

Бойко Борисов, премиер - обеща да намери консенсус за гласуване на промените, но не успя. Включването му изглежда закъсняло (подобни срещи с другите политически сили трябваше да се случат между април и внасянето на проекта, както самият Борисов беше обещал). Обвини реформаторите, че не били свършили работа, после защити правосъдния министър Христо Иванов. Изглежда готов да подкрепи нов проект по предложението на ДПС с отстъплението от ключови за реформата идеи с аргументите, че така ще стане по-бързо. Но засега все пак уточнява, че предпочита 160 гласа за внесените поправки. Определя като поражение, ако те не бъдат приети в петък. При Борисов обаче всичко е предпоследно.

ГЕРБ - решението им зависи от решението и договорките на лидера им Бойко Борисов.
БСП - останаха твърдо против предложения проект за промени в конституцията
ДПС - поискаха оттеглянето на проекта на управляващите и внасяне на алтернативен, като обещават 180 гласа за него и по този начин се представят като "ускорител на реформата". Държат да се запази тайното гласуване и да не се намалява мандатът на ВСС. Публично не са коментирали готови ли са на друга сделка, за да подкрепят промените на ГЕРБ и реформаторите.
Реформаторският блок - заявиха категорична позиция срещу проект на ДПС и настояване да се гласуват внесените поправки. Силно активни в преговорите.
Патриотичен фронт - те са сред вносителите на предложените промени, но обявиха, че ще подкрепят новия проект. Отричат той да е на ДПС, според тях бил на 80-90% от внесения. От своя страна ДПС няколко пъти заяви, че не иска да подкрепя реформа, в която участва и ПФ.
АБВ - подкрепят идеята за нов проект, която лансираха и самостоятелно.
Български демократичен център - част от останките от "България без цензура", които за пореден път се трансформираха в нещо "ново" и преименуваха, се разделят в гласовете си за подкрепа на внесените промени (осем души от тях са и вносители) и за проект, около който има консенсус.
"Атака" - никой не се интересува от тяхната позиция, защото е ясно че са против.

Росен Плевнелиев, президент - с последната позиция, която излезе в сряда вечер, държавният глава заяви подкрепа за правосъдния министър Христо Иванов и отново за съдебната реформа, призова да се гласува в петък, но от думите му остана впечатление, че казва да се приемат текстовете, по които има съгласие, а с другите промени да се продължи след това - това звучи като подкрепа за "алтернативен проект".

Дълъг четвъртък

В четвъртък следобед (14:30), предстои поредната среща в парламента за промените в конституцията. Сутринта обсъждането на т.нар. председателски съвет не успя, но в кулоарите стана ясно, че в сряда вечерта е имало среща между Бойко Борисов и Радан Кънев, а сутринта между Кънев и Лютви Местан. Съпредседателят на реформаторите коментира лаконично, че "ако компромис е невъзможен, то и осемпартиен парламент не е възможен", с което изрече на глас въпросителните какво ще се случи с управляващата коалиция, ако ГЕРБ подкрепят финално проектът на ДПС.

Кънев не се ангажира с повече прогнози какво в крайна сметка ще се случи, уточни само, че предстои дълъг ден.

По обяд той влезе на нова среща с Местан, в която участва и Димитър Танев, зам.-председател на "Движение България на гражданите". Преди това Кънев многозначително заяви: "Намираме се на ръба на исторически компромис в това Народно събрание."

При това разположение на силите ето какви са възможните сценарии към четвъртък на обед:

Вариант 1: "Поражение" за внесените от управляващите промени

В петък на гласуване да се подложи проектът за конституционни промени, внесен в края на май от депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и БДЦ. За тях има 133 гласа, като вероятно мнозинството може да разчита и на гласовете на някои отделни депутати, но те няма да са достатъчни.

Ако бъдат подложени на гласуване текстовете, няма да съберат необходимата подкрепа от минимално изискваните 160 гласа.

Степен на вероятност: възможно да се случи

Последици: Забавяне на съдебната реформа. Нови поправки в конституцията ще могат да бъдат внесени само след съществени промени в основните положения на проекта и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.

Подобен развой ще доведе и до евентуални промени в правителството - правосъдният министър Христо Иванов заяви, че ще остане на поста, докато има индикации, че е налице воля за провеждане на същинска съдебна реформа.

Не е ясно и как това ще се отрази на отношенията в коалицията.

Лош знак към Европейската комисия, която миналата седмица обяви, че приемането на промените в основния закон ще покаже наличие на необходимата политическа воля за реформа на съдебната система.

Вариант 2: По волята на ДПС

Управляващите изтеглят внесения от тях конституционен проект, с което ще се съобразят с желанието на ДПС, и преработват текстовете, така че те да съберат мнозинство дори от 180 народни представители, което означава скъсяване на хоризонта за окончателното му приемане.

В сряда сред преговарящите лидери в парламента беше разпространен проект - той на пръв поглед изглежда сходен с този, предложен от управляващите, но е отпаднало ключовото намерение вотът, с който се взимат решенията във ВСС да е явен и намаляването на мандата на съвета, за което настояваха ДПС. Променят се и броя на членовете на бъдещите две колегии - съдийската и прокурорската.

Предложението е в съдийската колегия съдиите, избирани от съдии, да са малцинство, така парламентарната квота заедно с председателите на ВАС и ВКС ще е повече от половината от членовете. В прокурорската квота пък главният прокурор и членовете, избирани от прокурорите и следователите, са шест, а от парламента - пет. "Капитал" коментира: "Подобно положение ще доведе до допълнително капсулиране на държавното обвинение и засилване на едноличния контрол на главния прокурор. В същото време новото разделение в съдийската колегия ще доведе до засилване на политическото влияние над съда."

Степен на вероятност: малко възможно да се случи

Последици: Политически това означава знаково обвързване на ГЕРБ с ДПС, което няма да доведе до политически дивиденти за управляващите, a до разместване на партиите в коалицията. Не е известно дали зад такова съвместно действие не стои договорка за други събития в дългосрочен план. Във вторник ГЕРБ отстъпи за прага на референдумите в посоката, за която настояваше ДПС, а в сряда движението предложи поправки в Изборния кодекс, с които се прави почти невъзможно пренареждането на партийните листи за общински съветници с преференциално гласуване.

В кулоарите на парламента неофициално се обсъждаше, че "на масата на преговорите" са се споменавали и предстоящите президентски избори и ролята на ДПС в тях.

Според политически наблюдатели подобна обвързаност, макар и неформална на ГЕРБ и ДПС, ще се отрази в две посоки:

- Ще нанесе имиджови щети на самия Бойко Борисов.
- Ще превърне реформата на съдебната система в имитация.

Ключовият момент във внесения проект на управляващите е, че вземането на решенията от всяка колегия във ВСС нямаше да зависи от пленума. ДПС предлагат точно обратното. А съчетано с тайното гласуване, това означава, че решенията ще останат все така непрозрачни, което позволява да бъдат запазени и каналите, по които текат сегашните зависимости в управлението на съдебната власт.

Вариант 3: Гласуване на проекта с минималните 160 гласа, но с договорени бъдещи поправки
Този вариант изглеждаше по-възможен преди началото на тази седмица, когато все още ДПС не бяха обявили желанието си за алтернативен проект.

Идеята беше поправките да минат с гласовете на движението на първо гласуване, а след това между четенията да се нанесат корекции, удовлетворяващи повечето партии в парламента. Подобно развитие щеше да забави реформата, защото, ако проектът мине със 160 гласа, той може да бъде разгледан на второ четене от два до пет месеца след това, тоест някъде след местните избори, след които също е възможно да има промени в управляващата коалиция.

Последните срещи от четвъртък по обед в парламента (между Местан и Кънев) показват, че ако се промени нещо в ясните вече позиции, ще е в постигане на някакъв компромис между реформаторите и ДПС, вероятно за разпределението в колегиите.

Възможно е ДПС да демонстрира, че се приближава до варианта на РБ и ще го подкрепи, като с това цели да спечели политически дивиденти и по-нататъшно влияние и сближаване с управляващата коалиция.

Степен на вероятност: възможно да се случи

Последици: Този вариант на пръв поглед не отлага започването на реформата, но носи също толкова рискове от промяна.Той също би влиял на коалицията, която подкрепя правителството в последващите договаряния на промени.
Истинската цена на сделка за подкрепа от ДПС може да не стане ясна веднага.
Движението обаче ще се позиционира удобно, като помогнало за старта на толкова исканата и важна съдебна реформа и в бъдеще всеки път, когато гласува заедно/в подкрепа на ГЕРБ ще използва аргумента, че за конституцията - беше приемливо, а сега - защо не е. Това е и риск за реформаторите и бъдещото им влияние в управлението (на практика ГЕРБ и ДПС имат нужните 121 гласа да управляват и без формално обявяване на коалиция).