"Основната цел на външната политика на Москва е да се възстанови Русия като основен център или поле на властта в един многополюсен или мултицентричен свят“. Това казва в интервю за 24 часа американският анализатор Януш Бугайски.

По думите му инструмент за това е създаването на изключителна евразийска зона, която подкопава НАТО и влиянието на ЕС в Източна Европа. Дори там, където не може да окаже натиск или да привлече съседни страни да се присъединят към нейните механизми за интегриране, Москва опитва да ги неутрализира и да им попречи да установят контакт със западните институции. Така, както стана в Украйна. В няколко случая Русия опитва да повлияе на страни, които вече са членове на НАТО и ЕС, така че да подкрепят или да не блокират руските цели. Това може да подпомогне “окопаването” на Русия в активното й противопоставяне на Запада.

Бугайски посочва, че тактиките, които използва Москва, за да реализира тези свои цели са с краткосрочни средства и други -  по-дългосрочни политики, тоест, стратегии.

„Целите на Кремъл са имперски, затова стратегиите и тактиките са гъвкави, което може да ги направи по-ефективни. Те включват съблазни, заплахи, стимули, както и натиск, когато националните интереси на Русия преобладават над тези на съседите.

Путин често е описван като “опортюнист”, а не като стратег. Но опортюнизмът е метод да се възползва от благоприятните обстоятелства, а не самоцел. Истинският въпрос е какви са целите на Путин да се възползва от възможностите за налагане на руската мощ и колко успешна е политиката му? Целите остават ясни. Но отговорът на всяка засегната страна и на международните участници са по-малко предсказуеми. Следователно, методите, ползвани от Кремъл, изискват гъвкавост, опортюнизъм и импровизация. В този смисъл неоимперският проект на Русия не разчита на инструменти от епохата на СССР като идеологическа вярност, военна сила или имплантиране на подставени правителства. Основната цел е да разшири преобладаващото влияние върху външната политика на непосредствените съседи, така че те или да останат неутрални, или да подкрепят дневния ред на Русия. Русия се нуждае от зависими протекторати до границите си. Трябва да се прави разлика между националните интереси на Русия и държавните амбиции. Сигурността на Москва не се накърнява от присъединяването на съседни държави към НАТО“ посочва анализаторът.

Според него въпреки усилията и стремежа на Путин да създаде нов Евразийски съюз с център Русия, е малко вероятно да успее, имайки предвид ескалиращите икономически проблеми и съпротивата на съседните държави. Опитите да се създаде такъв блок може да дестабилизират широк регион в Източна Европа. Украйна, като най-голяма цел на Русия, е пример за имперските амбиции на Москва.

Бугайски посочва, че средствата и инструментите, с които борави днес Кремъл са много и разнообразни, на брой около 60. Те могат да бъдат систематизирани в осем групи, в които се включват: международни, информационни, идеологически, икономически, етнически, политически, социални и военни. Сред тях той посочва, например, измамната дипломация.

„Това може да включва предложения за медиация, мирни преговори и решаване на конфликти. Лъжа, дезинформация и отказ от отговорност за агресията са отличителен белег на руската външна политика. Налице е широко възраждане на руската шпионска дейност. Русия има стотици офицери от разузнаването на работа в Европа, които ръководят хиляди агенти. Тази шпионска мрежа идентифицира корумпирани политици и уязвими бизнесмени, вербуват правоприлагащи служители и държавни служители. Провеждат се операции, при които целта е вербуване под прикритието на различна кауза, като например природозащитници или свобода на медиите. Периодичните разкрития на руския шпионаж служат за дискредитиране на компетентността на държавните агенции в държавите под прицел.

На информационния фронт се води кибервойна от оркестрирани от Кремъл хакери… Води се и пропагандна атака чрез контрол на Москва над множество телевизионни обекти, които излъчват програми за повечето бивши съветски републики. Това е ценен инструмент за влияние върху общественото мнение и политическите елити в съседните държави. Прилагат се и психологически операции, за да се намали доверието в националните правителства и международни институции. Крайната цел на психологическите операции е да се повлияе на политическите решения в други страни и да се подкопае волята за противопоставяне на политиката на Москва.

Война се води и на идеологическия фронт Московските имперски амбиции са подкрепяни от концепцията, че няма етнически групи като украинци и беларуси. Всички те са част от един руски народ и трябва да бъдат обединени в рамките на една и съща държава или съюз. Като аргумент се използват термини като “дълбоката руска душа”.

Война се води и на икономическия фронт. Например чрез енергийния натиск. Като доминиращ доставчик на петрол и природен газ, Москва се стреми да задълбочи зависимостта на всички държави в Централна и Източна Европа и някои страни от ЕС. След отмяната на “Южен поток” Кремъл се опита да мобилизира малък кръг от съюзници, за да постави основите на “Турски поток”. Наблюдава се закупуване на стратегически сектори в икономиката, енергетиката, банковото дело и телекомуникациите, печели и политическо влияние. Големите финансови дългове към Русия предоставят възможности за натиск чрез искания за опрощаване на дългове в замяна на собственост на стратегически активи. Проникването на Русия насърчава корупцията, непрозрачността и връзките с организираната престъпност.“, аргументира тезата си Бугайски.

Той изтъква още, че Москва работи и много усилено на етническия фронт. Над 25 млн. от руски етнос и руски говорещи пребивават в близките държави като Украйна, Молдова, Естония, Латвия, Беларус и Kaзахстан. Кремъл внушава атмосфера за заплаха към руския език. Насърчават се и трансграничните спорове. Руските власти действат на принципа “Разделяй и владей” -манипулират междуетническото напрежение между съседни държави, за да се възползват от последвалите конфликти. Русия подкрепи сепаратистите в Нагорни Карабах, насърчи Будапеща да подкрепи унгарското малцинство в украинска Транскарпатия. Сърбите в Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово също се поддържат от различни руски агенции и това води до съпротива срещу интеграцията в НАТО и ЕС. В последните седмици Москва се опитва да вкара клин между България и Македония и да се възползва от конфликта, който се надява да раздуха, подчертава Януш Бугайски.