Требище е село в Североизточна Албания, изпразнено от жителите си, които се стремят да получат български паспорти и те да им отворят вратата към Европейския паспорт, предаде Франс прес.
12-годишният Арман Кадриу има албанско име, но се смята за българче. „Не искам да стоя тук и да паса кравите. Искам да стана футболист“, заяви той, покрит в пот, докато подритва топка по прашния път на селото в региона Голо бърдо. „В Англия, това е възможно с български паспорт“, заяви той, превключвайки езиците: „Довиждане“, казано на чист български. България и Албания нямат обща граница.

Албания, която не е член на ЕС, където законът за малцинствата се обмисля, не признава българите за малцинствена общност, за разлика от гърците, македонците, сърбите и черногорците пише Франс прес.
 Но етничността на исторически славянско говорещите общност на албанския изток е спорна – съседна Македония ги смята за македонци. Според Държавната агенция за българите в чужбина, която им помага да получат паспорт, български семейства живеят на територията на Албания от пети век насам и техните наследници са членове на диаспората.

Няма официална статистика, но българските организации в Албания изчисляват, че има 100 хил. такива наследници. Европейският парламент изглежда съгласен: през февруари той поиска от Тирана правата на хората от български етнос в Преспа, Голо бърдо и Гора да бъдат защитени от закона и да бъдат пазени на практика“.
„Препоръката дава нова надежда. Всеки ден поне седем-осем души питат как да получат български паспорт“, заяви Хаджи Пирущи. Той е председател на асоциацията „Просперитет Голо Бърдо“, който дава сертификати за български произход и е призната от правителството в София.