​Протестите - това поляците го могат

Поляците няма да позволят на никоя власт, колкото и силна да е тя, да сломи тяхното свободолюбие, пише Б. Дудек за Дойче Веле.

Поляците са народ, способен да се съпротивлява. Заплашвани и разделяни през вековете от чужди сили, окупирани и поробвани, те са се научили да се борят за своята свобода и за свободата на други народи. През 20 век на два пъти успяха да постигнат големи триумфи: през 1920 година, когато спряха настъплението на Червената армия към Западна Европа, а с това и разпространяването на руската революция; и втори път между 1980 и 1989 година, когато се опълчиха срещу системата и с мирните си протести проправиха пътя към нейното рухване и падането на Берлинската стена. Изграждането на демокрацията и последвалото икономическо чудо се превърнаха в образец и мащаб за много страни.

Днес, след 26 успешни за демокрацията години, полските избиратели взеха странно за външния наблюдател решение: с вота си те свалиха от власт едно проевропейско, либерално правителство, макар при него Полша да бе показала едни от най-добрите икономически показатели в Европа. Вместо това те гласуваха за една евроскептична и национално-консервативна партия, обещала им промяна и щедри социални услуги. Само четири седмици след смяната на властта обаче много поляци набързо отрезвяха.

Целта оправдава средствата

Както сочат последните допитвания до общественото мнение, национално-консервативната партия "Право и справедливост" на Ярослав Качински стремително губи подкрепа. Стреснати са особено онези, които се довериха на мекия, популистки и сговорчив тон в предизборната борба на президента Анджей Дуда и сегашния премиер Беата Шидло. Защото гълъбите бяха подменени от ястреби. Зашеметени от невероятната изборна победа, Ярослав Качински и радикалните му доверени лица безскрупулно и агресивно се опитват да наложат своята абсолютна власт. Без да ги е грижа за демокрацията и правовата държавност: целта очевидно оправдава средствата тези дни в Полша.

Предходното правителство също не се съобразяваше стриктно със законите и поставяше на ключови постове главно свои хора. Но жаждата за власт и мъст на Качински надхвърля всички граници. Вместо да се заеме с детските надбавки, както беше обещано на избирателите, Качински обяви война на Конституционния съд. Критиците си, които се изявяват в чужди медии, той заклейми като "най-гадния вид поляци" и "слуги на Гестапо". Едва ли някой си е представял така обещаната промяна.

Гражданското общество се пробуди

Мнозина обаче не желаят да гледат безучастно случващото се. Както през 70-те и 80-те години на миналия век, в Полша възникват Комитети за защита на демокрацията, граждански инициативи и организации по подобие на легендарния "Комитет за защита на работниците" - предшественика на "Солидарност". Десетки хиляди излизат на улицата да протестират. Много известни личност, като бившият лидер на "Солидарност" и нобелов лауреат Лех Валенса, бившият президент Александър Квашневски, много бивши министър-председатели и шефове на парламента застават зад протестното движение и настояват за мирна защита на демокрацията.

Това е реакция, отговаряща на най-добрите традиции в Полша. И на голямата надежда, че в историята на тази страна никоя власт, колкото и силна да е тя, не е успявала да сломи свободолюбието на полския народ.