Милен Радев, Де зората

Звучи банално когато се каже, че личност с качествата на Роналд Рейгън страшно липсва на днешния, лутащ се без принципи в хаоса на релативизма свят.

Но ето, че същата формулировка ме споходи за кой ли път отново тези дни.

Попаднаха ми преди време архивни материали на германското канцлерство, разсекретени след предвидения в закона 30 годишен срок. Особено ме впечатли кратка служебна записка от първото посещение на Хелмут Шмидт при новоизбрания американски президент.

През пролетта на 1981 г. тогавашният канцлер бе подложен у дома на незапомнен натиск от собствените леви социалдемократи, от стохилядни тълпи пацифисти, студенти, международни борци за мир и пр. осъзнати и неосъзнати агенти на влияние на Москва.

Истерията трябваше да осуети т.н. „Двойно ракетно решение“ на Запада. С него НАТО бе заявило готовност да спре разполагането в Европа на американските ракети „Пършинг II“, ако Съветите приемат да демонтират своите ракети СС-20.

От 22 до 23 май Хелмут Шмидт е на разговори с Роналд Рейгън, който по онова време едва започва да навлиза в международните аспекти на новата си длъжност.

Както сочат сега разсекретените материали Роналд Рейгън е отделил голямо внимание на разделението на Германия (нещо, което Хелмут Шмидт никъде не споменава в обемистите си мемоари и постоянни назидателни лекции).

20 години след построяването на Берлинския зид

Рейгън се изявява като твърд привърженик на германското единство. Нещо повече: той критикува Джон Ф. Кенеди задето навремето проявил слабост и се примирил със съветския диктат.

Според Роналд Рейгън „Стената е трябвало да бъде съборена веднага“. След това незабравимият президент произнася ключовото изречение, което ме накара да седна пред компютъра по повод с над 30-годишна давност.

„Едно унижение, което не получи подобаващ отговор, става причина за все нови и нови унижения“, казва тогава Роналд Рейгън на Хелмут Шмидт.

Според президента в началото на 60-те години е пропуснат шанса с решителни действия да бъде поставен на мястото му Съветският съюз, да му бъде демонстрирано, че отстъпки повече няма да има.

През годините на своето президентство Роналд Рейгън показа как се преговаря успешно с диктаторски режими. Решително, без колебливост пред източната наглост, отстоявайки твърдо своите позиции.

Актуалните измерения на поуката, дадена ни пост мортем от американския президент ми се струват очевидни.

Унижение, което не получава подобаващ отговор…

Как другояче да се опише поведението на т.н. „западен свят“ пред постоянните провокации и нагли изстъпления на руския „национален лидер“ (на германски – „фюрер“) Путин?

Още от легендарното му участие на Мюнхенската конференция за сигурност през 2007 г. насам и до ден днешен това перманентно подпухващо и модифициращо облика си създание прелива от агресивност в традиционен Кремълски стил.

Нападки и закани срещу НАТО се редуват с планове за превъоръжаване на ядрените арсенали, с изпращане на конвои от бойни кораби и на червенокоси шпионки из топли морета и горещи легла.

Руското вето в СС на ООН се превърна в днешно време в последната застраховка „Живот“ и за най-корумпирания и кръвожаден световен диктатор.

Още от Мюнхен Путин обмислено и целенасочено поставя на изпитание примиренческата позиция на сегашния западен политически елит.

Всяка поредна нагла провокация тества готовността на днешните наследници на Роналд Рейгън

да преглъщат, да мълчат, да се унижават

Границите на допустимото и възможното се изместват все повече в неизгодна за Запада посока…

Но Путин не е сам. От години и той, и събратята му по личностна и политическа конструкция, по безскрупулност и наглост – турският „умерен“ ислямистки президент Ердоган, иранският Ахмадинеджад, Ким Намсикойси, Кадафи, Асад, палестинският главатар Ханджия, и пр. и пр. лепяха и лепят – образно казано – шамар след шамар по благообразния, винаги толерантен и търпелив образ на западната цивилизована общност.

Как да не си спомня тук думите на друг покойник – моя баща, който обичаше да цитира в случаи като този стария македонски израз „Ти го плюеш, той ти вика дъжд вáли“…

И след като нов Роналд Рейгън така и не се очертава на хоризонта, не остава друго освен да се готвим за поредните унижения, така както големият президент ги е предвидил още преди повече от 30 години.