Геро Шлийс, Дойче веле

Какво ѝ става на Америка? Този въпрос си задават не само много американски граждани, но и все повече хора по света. На всички тях започва да им се струва, че не са познавали истински тази страна. И затова с право се питат: накъде са се запътили САЩ? Само допреди няколко месеца този въпрос имаше ясен отговор. Днес нещата са съвсем различни.

Човекът, който предизвика всички тези въпроси, се нарича Доналд Тръмп. Със своите все по-радикални тези, гарнирани с фашизоидни фрази, той разединява цяла Америка. И увеличава преднината си като кандидат за президент от Републиканската партия.

Американците и копнежът по силна ръка

Възгледите на Тръмп се споделят от мнозина и именно това е същинският проблем: тезите му се радват на огромно одобрение. Дори и последната му вербална атака срещу мюсюлманите, на които, според Тръмп, трябвало да се забрани да влизат в САЩ, му донесе овации от средите на неговите привърженици. Това беше само една от многото му провокации, насочени срещу мюсюлманите и латиносите. С ксенофобските си изявления той насажда страх и разбужда расизъм - и в крайна сметка печели точки сред част от американците.

Тръмп е първият, който даде глас на едно мълчаливо малцинство (или може би мнозинство?), което се смята за ощетено, независимо от общия стопански подем в страната. Което е на мнение, че досегашната велика сила отстъпва от позициите си на хегемон. Което се страхува от глобализацията и свързаните с нея загуби на влияние и възможности за контрол. И което е принудено да наблюдава как собствената му страна е безпомощна пред ислямисткия терор.

Това са напълно оправдани страхове. А президентът Обама очевидно не успява да намери достатъчно убедителни отговори. Неговото обръщение, произнесено след терористичния удар в калифорнийския Сан Бернардино, беше показателен пример: речта му беше разумна и на високо интелектуално ниво. Но като човек на разума Обама звучеше твърде хладно и академично, докато дълбоко разтърсените от шока американци имаха нужда от президент, който да демонстрира сила. Доналд Тръмп е самовлюбен позьор и демагог, но за много американци именно той олицетворява силната ръка, за която те си мечтаят.

Срещу всички основни ценности на Америка

С искането си да се забрани влизането на мюсюлмани в САЩ, Тръмп дискриминира една цяла религиозна общност. А това е удар срещу душата на Америка. Основателите на Съединените американски щати ще се обърнат в гроба, ако знаеха как Тръмп погазва не една и две основни ценности на Америка: религиозните свободи, хуманността и доброжелателния прием на хора, които са подложени на гонения някъде по света. От поколения насам САЩ са се обединили около тези ценности, които Тръмп потъпква безнаказано. Дори фактът, че сега за пръв път срещу него застана и партийното ръководство на Републиканците, изглежда не го стряска особено. Вместо да се укроти, Тръмп предизвиква съпартийците си и се заканва, че ще се кандидатира като независим. И както сочат допитванията, повечето от неговите привърженици му остават верни.

В цялата досегашна американска история е трудно да се намери друг демагог, който да се е радвал на такова одобрение. Подобни успехи жъне през 1930-те години католическият проповедник отец Кофлън, който с антисемитските си агитации събира многомилионна публика пред радиоапаратите.

Сега Америка явно отново е загубила своя вътрешен компас. Все повече хора са готови да се откажат от досегашното си мислене - вместо свободолюбие и несломим оптимизъм, те изпитват страхове и се поддават на агресии. Това може да прерасне в битка за душата на Америка, битка за идентичността на тази голяма и силна страна, която толкова много иска да е пример за подражание в целия свят.

Разпознават ли опасността?

Засега няма никакви признаци, че президентът Обама и политическият истаблишмънт във Вашингтон са разпознали тази опасност. А е крайно време да се пробудят и да тръгнат на битка. Фактът, че досегашните им реакции на тирадите на Тръмп потъваха без отзвук, с което на практика само подсилваха неговите позиции, не вещае нищо добро. И показва колко силно ерозирало е доверието към политиците.

За Германия и Европа това определено е лоша новина. Времената, в които - независимо от всички основателни критики - САЩ си оставаха надежден бряг на стабилност и надеждност, може скоро да се окажат отминали. Но в същото време е факт, че няма място за европейска надменност. Тръмп е за американците това, което е за французите Марин льо Пен. И макар да не триумфира на втория тур на френските местни избори, тя доказа, че е способна да си спечели подкрепата на мнозинството.