В коментар пред БНР на ситуацията в Турция след поредния атентат балканистът от БАН Мариян Карагьозов отбеляза, че конфликтът между турската държава ПКК се задълбочава:

Наблюдаваше се едно постепенно ескалиране и разширяване на обхвата на сблъсъците между турските сили за сигурност и кюрдските бойци. Първоначално те бяха в районите на Югозтока, където живее мнозинството от кюрдското население.

ПКК прилага няколко стратегии. Едната е на бой в отдалечени планински местности - примерно срещу постове на турската армия или някакви отдалечени бази на силите за сигурност. Втората тактика беше на градски боеве, което доведе до много тежки разрушения в редица кюрдски райони. В Диарбекир някои квартали бяха напълно разрушени.

Следващата степен на ескалацията беше началото на атаки чрез бомби и други методи в райони на Западна Турция, които са отдалечени от Югоизтока. Например това беше атаката в Истанбул, при която загинаха предимно полицейски служители, и сега град Кайсери. Това е един град в Централна Турция - древната Кесария или Цезарея. Един град, който е сравнително ново поле на сблъсък между кюрдски бойци и турската държава, защото пак казвам, това е един анадолски град в сърцето на Турция, който е известен със своите бизнесмени.

Анализаторът припомни, че инициативите за сближаване на позициите и за намиране на политическо решение на проблема са останали в миналото:

В миналото Партията на справедливостта и развитието на президента Реджеп Ердоган се опитваше да разреши кюрдския въпрос. Тя стартира една кюрдска инициатива, която стана популярна като "кюрдското отваряне" през 2009-та година, но впоследствие, в последните години - както вътрешнополитическата ситуация в Турция, след изборите и около изборите през 2015-та, така и ситуацията в Сирия, доведоха до прекратяване на този мирен процес.

Карагьозов отбеляза като важна политическа промяна в югоизточната ни съседка промените в Конституцията, които трябва да дадат повече власт на президента на страната:

До момента президентът има възможност за два мандата, но той е по-скоро един президент, който е с по-ограничени правомощия. Не е тип президент като във Франция или като в САЩ, тоест една полупрезидентска или чисто президентска система. Предвижда се в новата Конституция той да има много по-засилени правомощия, включително пряко назначаване на ректори на университети, на висши чиновници в съдебната власт, в армията, в разузнавателните служби, в редица други граждански агенции. Също така, като се има предвид, че най-вероятно президентът ще бъде човек, който има силно влияние в собствената си партия, това ще означава, че той ще има възможности да влияе и на законодателния процес на парламентарната власт, а и на изпълнителната власт - доколкото в крайна сметка партията, която има мнозинство, съставя правителство. Така че опасенията на критиците са, че това би означавало твърде голяма концентрация на власт