НАТО е нужен, за да "задържи руснаците вън от Европа, американците – вътре, а германците - долу". Думите са на първия генерален секретар на НАТО британският лорд Хастингс Исмей. С това той изрази едно широко разпространено мнение от онези години.

Започнатата от Германия Втора световна война беше току-що приключила, Съветският съюз контролираше цялата източна половина на Европа, включително и Източна Германия, а американците обмисляха дали да не се изтеглят от Европа и да я оставят да се оправя сама. Подобно нещо навярно щеше да я постави под още по-силно съветско влияние и натиск, пише "Дойче веле".

Германия обаче не бе държана твърде дълго време "долу" – поне ще се отнася до западната ѝ част. Федерална Република Германия бързо си спечели достатъчно доверие, че да бъде приета за член на НАТО през 1955 година. Източна Германия пък се присъедини към командвания от Съветския съюз Варшавски договор.

Студената война, по време на която равновесието между двата военни блока се дължеше на взаимното сплашване и възпиране, продължи близо 40 години. В контекста на преговорите за разоръжаване със Съветския съюз през 1988 година бившият американски президент Роналд Рейгън обяви, че Вашингтон винаги ще се съобразява с интересите на европейците: "На първо място за мен е нуждата да съхраним силното партньорство между Северна Америка и Европа. Ние никога няма да пожертваме това партньорство в името на някакво споразумение със Съветския съюз", каза Рейгън.

През 1989/90 ситуацията се промени радикално. Комунизмът се провали, Съветският съюз са разпадна. Победителите от Втората световна война одобриха членството на Обединена Германия в НАТО. Големите промени в Европа доведоха и до това, че само в рамките на няколко години повечето бивши страни-членки на Варшавския договор като Полша, Чехия, Унгария или балтийските държави се присъединиха към НАТО.

Междувременно обаче възникна ситуация, сходна с тази от времето на Студената война. Русия се чувства застрашена от източното разширяване на НАТО и отново се въоръжава. Това блокира по-нататъшното разширяване на Алианса. Грузия и Украйна например не бива да хранят надежди за скорошно присъединяване, защото НАТО не желае да си навлича нови конфликти. А конфликти - колкото щеш. От 1990-те години насам НАТО все повече разширява периметъра на своите действия извън територията на Алианса - в различни кризисни огнища по света. Първоначално този факт предизвика ожесточени дискусии в Германия, която не е забравила поуките от националсоциалистическото си минало.

Междувременно обаче Германия участва в редица мисии на НАТО в чужбина - например на Балканите и в Афганистан. Един-единствен път в 70-годишната си история НАТО използва клаузата за колективна самоотбрана, според която  членовете на Алианса са длъжни да защитават всяка страна-членка, нападната отвън. Това се случи след терористичните атентати от 11 септември 2001 година. Този казус породи обаче остър спор, който разедини НАТО за дълги години.

След встъпването в длъжност на Доналд Тръмп преди две години НАТО отново се оказа под силен натиск. Тръмп многократно поставя под въпрос смисъла на Алианса и колективния ангажимент за отбрана. През 2018 година той например запита защо САЩ да са длъжни да защитават една малка страна-членка като Черна гора, рискувайки „Трета световна война“. Освен това заплаши, че САЩ ще закрилят само онези държави от НАТО, които си плащат съответно.

Тук Тръмп визира най-вече Германия, обвинявайки я, че не отделя достатъчно средства за отбрана. На последната среща на върха на НАТО Тръмп посмекчи тона, но продължи да твърди, че другите държави „използват“ САЩ: "Ние плащаме прекалено много в бюджета на НАТО. Алиансът е много важен, но НАТО помага повече на Европа, отколкото тя на нас", заяви той.

Германската канцлерка Ангела Меркел го контрира с думите, че Германия дължи много на НАТО. "Но Германия има и голям собствен принос към НАТО. Ние поставяме нашите военни способности в услуга на Алианса. Поддържаме сериозен ангажимент в Афганистан и по този начин представляваме и интересите на САЩ", заяви тя.

На срещата на върха през 2014 година НАТО си постави за цел до 2024 година разходите за отбрана да се доближат до два процента от БВП на съответните страни-членки.

Само малко европейски страни постигнаха тази цел през изминалата година. Военните разходи на Германия съставляваха само 1,23 процента от БВП. И в новия проектобюджет на Германия целта от два процента няма да бъде постигната. Ангела Меркел обеща до 2024 години военните разходи да се увеличат до 1,5 процента. Германските социалдемократи, които са коалиционен партньор в правителството на Меркел, неизменно блокират по-нататъшното увеличаване на военните разходи, а външнополитическият говорител на социалдемократите Нилс Шмид заяви в разговор с ДВ, че исканите от Тръмп два процента не бива да се превръщат във "фетиш".