Турция продължава да е страната в Европа с най-много арестувани журналисти, съобщи mcclatchydc.com. 

Това сочат данни от доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. В него се отбелязва също, че страната на Ердоган трябва да „реформира своите закони, криминализиращи свободата на словото“.

В момента в турски затвори лежат 21 представители на различи медии. Все пак това число може да се отчете като съществено подобрение в сравнение с 2012 г., когато затворените журналисти бяха 95. „Има обаче още много журналисти и потребители на социалните мрежи, чакащи процеси, които могат да ги изпратят в затвора“, заяви представителя на ОССЕ Дуня Миятович.

Втора по този показател в Европа е Азербайджан, където в затвора лежат 12 журналисти.

Времето на доклада на Миятович съвпада с политическите промени в Турция, където на 7-ми юни се проведоха избори, в резултат на които управляващата Партия на справедливостта и развитието загуби своето мнозинство в парламента. В момента те водят преговори за съставянето на коалиционно правителство, като всяка една от потенциалните партии – партньори настоява за ограничаване на медийните рестрикции, които бяха налагани през последните 13 години.

Миятович посочва и някои от спорните закони, като например Член 125, според който позволява съдебно преследване за обида на политици и държавни служители. Поне 11 от местни журналисти са разследвани по тези обвинения.

8 журналисти са разследвани по Член 285 за „нарушаване на поверителността на течащо разследване“.Петима журналисти са разследвани по Член 299 за „обида срещу президента“.

Съществува и Член 301, който криминализира „обидата към турската нация“. Миятович визира и антитерористичния закон, който преди беше прилаган основно срещу кюрдски и прокюрдски медии, докато сега е насочен срещу доста по-широк кръг от медии. Мнозинството от затворените в Турция журналисти са кюрди.

Има критики и срещу закона за интернет, чрез който турското правителство блокира достъпа до 80 000 уебсайта. Законите позволяват на министъра на телекомуникациите да иска премахване на дадено съдържание или закриването на определена страница, без за това дори да му е нужна съдебна заповед. Законът за разузнаването в страната предвижда присъди между 3 и 9 години за журналистите, които публикуват информация за дейността на разузнавателните служби.

Според Миятович не е сигурно дали политическите промени в страната ще доведат до промени в законодателството за свободата на словото, но и че има надежди за това.