Авторитетният американски сайт RealClearLife, част от семейството сайтовеRealClearPolitics, на 18 април 2018 г. публикува материал, обобщаващ основните правила на работа на анализаторите на ЦРУ в борбата им с дезинформацията и фалшивите новини.
Материалът, с автор Лии Феран, е разработен на базата на есе, публикувано от Престън Голсън, служител на ЦРУ и Матю Фераро, бивш служител на Управлението.
 
Есето на двамата автори насочва вниманието си към американските граждани като защитници на демокрацията в условията на кампании за дезинформация и фалшиви новини, с които външни сили правят опит за влияят на изборите в САЩ. Според авторите, лошата новина е, че инструментите и начините за оказване на влияние върху американските избиратели, използвани през 2016 г., отсега нататък ще бъдат усъвършенствани и ще станат по-лесни за използване. Добрата новина, обаче е, че критичното мислене е умение, което може да бъде научено като всяко друго. „И ние знаем как това да стане“, се казва в материала. Американските разузнавателни агенции от десетилетия успешно обучават младите си служители на аналитична грамотност. Днес, обаче, фронтовата линия във войната с дезинформацията достига до телефона на всеки американец. Според авторите на есето   уменията, които преди са били достояние на избрани малцина специалисти сега трябва да станат присъщи навици на повечето хора. На това критично умение трябва да бъде научен всеки гражданин, като се препоръчва това да се реализира от необвързани с правителството НПО посредством използване на онлайн пространството.
За по-доброто разбиране на тази проблематика, RealClearLife  е потърсил и мнението на бившия анализатор и ветеран от ЦРУ Синди Отис. На базата на дългогодишния си натрупан опит г-жа Отис формулира шест основни правила за различаване на истината от измислицата.

1. ПОЗНАВАЙ СЕБЕ СИ

Преди да си взел вестник или да погледнеш екрана, погледни в огледалото!
Основната идея тук е, че хората възприемат новините под влиянието на тяхната гледна точка, която е повлияна от тяхната история, опит, образование и вече утвърдени гледни точки. Това значи, че хората по-вероятно ще се съгласят с оценки, които отговарят на техните възгледи, отколкото с такива, които им противоречат. Именно тук всеки потребител на новини трябва да внимава да не изпадне в пристрастие, така че да чете и гледа само тези източници на новини, с които вече се е съгласил.
“Анализаторите в разузнаването биват тренирани през цялата тяхна кариера да са способни да идентифицират и да се противопоставят на личните си пристрастия, за да са сигурни, че информацията, която предоставят на политиците е обективна и възможно най-точна,“ твърди Отис.

2. ПОЗНАВАЙ ИЗТОЧНИКА

Първата крачка при оценката на достоверността на даден новинарски материал е да се познава кой е авторът. Тази задача е станала изключително трудна след появата и широкото разпространение на онлайн медиите. В дигиталната ера всеки ден изникват нови източници на информация. Тук не става дума само да се разбере дали източникът на новината е ляво или дясно ориентиран. Анализаторите търсят да си отговорят също така дали организацията, разпространяваща дадена информация преследва политически цели. Според Отис анализаторите гледат също така кой е собственикът на медията, дали защитава държавни или частни интереси. Ако е частна медия, дали хората зад нея имат явни политически пристрастия?
Важно е също така да се разбере как работи медията. Например, дали журналистите в нея трябва да достигнат норма от публикации на седмица? Или медията зависи в голяма степен на журналисти на свободна практика, а не на такива назначени на пълен работен ден? Ако е така, има вероятност качеството на работата да пострада.

3. ЗНАЙ КОИ СА ЖУРНАЛИСТИТЕ

Читателите трябва да отделят време и да научат кои са авторите на новините и коментаторите и дали те имат опит в отразяването на проблемите, за които пишат.
“Както и при анализаторите в разузнаването, журналистите, които специализират в определен вид репортажи, като например въпросите на националната сигурност, са по-достоверни гласове по тези въпроси в сравнение с тези, които се занимават с всичко“, подчертава Отис. “Въпреки това, дори и хора, които специализират в определена област, имат своите граници на възможности. Да си експерт по национална сигурност обикновено не значи, че можеш да говориш толкова авторитетно и по военни въпроси, колкото си способен да правиш това по отношение на даден регион в света,” добавя Отис.
4. НЕ ВЯРВАЙ СЛЯПО НА ИЗТОЧНИЦИТЕ. ОЦЕНЯВАЙ ГИ.
Читателите трябва да обръщат особено внимание на цитираните източници и това как техния опит е релевантен на разглеждания въпрос.
Според Отис, анализаторите на разузнаването внимават като обясняват на какво базират анализите си. Това включва до се обясни надеждността на техните източници.
Важно е да се знае ако дадена информация се отнася до правителството, дали са цитирани хора, работили там преди 20 години или хора, които са там с опит от „първа ръка“? По същия начин трябва да е ясно дали се цитират източници с разнообразен опит и история, или се цитират само хора, които само се съгласяват един с друг и потвърждават разглеждания въпрос?
Ако източниците на даден материал са анонимни, виж правила №2 и №3.

5. НЕ БЪРЗАЙ И ИЗЧАКАЙ МАЛКО. МОЖЕШ ДА ОТКРИЕШ НЕЩО ПОВЕЧЕ.

В интензивния ритъм на 24-часовия цикъл на новините, извънредни сензационни новини могат да следват една след друга. Затова препоръката е да не се избързва, а да се направи проучване на въпросите. Често пъти при извънредните новини хората вярват, че това, което се случва е за първи път. Някои медии пропускат важни елементи от контекста, за да не бъде притъпено потенциалното въздействие на новината.
Сега живеем в ерата на сензационализираните новини, казва Отис. Според нея целта на много медии е във времето на все по-малко четящи хора да печелят повече читатели. Това често пъти води до подвеждащи заглавия, които правят от събитията сензации.
Основната препоръка е да не се приема прочетеното за факт, дори то да е представено от любимия коментатор или автор.

6. СЕРИОЗНО: НАМАЛИ ТЕМПОТО И НЕ СТАВАЙ ЧАСТ ОТ ПРОБЛЕМА.

По-важно е от когато и да било преди да си сигурен, че не си част от проблема с дезинформацията“ изтъква Отис. Това значи да помислиш преди да споделиш даден материал в социалните мрежи и да преминеш през стъпките, описани по-горе. Ако не знаеш нещо със сигурност, не го споделя импулсивно Туирът или Фейсбук, а първо проучи добре въпроса.
В заключение,
Не е необходимо човек да бъде служител на ЦРУ, за да може да прилага тези правила.
 
Източник: atlantic-council.bg