Лидерът на крайната десница във Франция Марин льо Пен, единствената жена в първите дебати между кандидатите на президентските избори, стана мишена на атаки от страна на своите конкуренти, предаде Франс прес. Първият тур на изборите ще бъде произведен на 23 април. Очаква се за балотажа на 7 май да се класират с близки резултати Льо Пен и центристът Еманюел Макрон.

Бившият министър на икономиката в правителството на сегашния президент социалист Франсоа Оланд, но и останалите трима водещи кандидати, съсредоточиха своите критики именно срещу водачката на крайната десница. Тя бе нападната заради своите позиции за ограничаване на имиграцията, затягане на мерките за сигурност и излизане на Франция от еврозоната.

Дебатите между петимата основни претенденти, които преминаха във войнствен дух, бяха предавани по частната френска телевизия Те Еф 1. Те поставиха истинското начало на кампанията за президентските избори във Франция, която досега бе в сянката на съдебните неволи на кандидата на основната опозиционна сила, консерваторите, Франсоа Фийон, който в резултат загуби статута си на явен фаворит и изпадна до трето място в сондажите.

Марин льо Пен се обяви за излизане на Франция от Европейския съюз, "който ни бие и заключва с катинар". Тя също така осъди "дивата глобализация." В отговор центристът Еманюел Макрон обвини Льо Пен, че иска да раздели френското общество. Кандидатката на крайната десница обеща да увеличи капацитета на затворите с 40 000 места. Консерваторът Фийон обаче възрази, че тези "обещания няма да бъдат спазени". Сигурността е ключова тема в кампанията след поредицата джихадистки атентати във Франция. Нейната важност бе подчертана от атаката на ислямист на парижкото летище "Орли" в събота.

Що се отнася до икономиката, Марин льо Пен си навлече критики заради своите планове да извади Франция от еврозоната. "Истинският сериен убиец на покупателната способност е г-жа Льо Пен с нейното излизане от еврото", каза Фийон. "Всички онези, които искаха Brexit-а, се покриха и не поискаха (да поемат отговорностите на) властта", заяви Макрон. Той се самообяви за привърженик на една "силна Франция в силна Европа".

Кампанията за президентските избори във Франция е следена внимателно в чужбина като лакмусов тест за капацитета на крайната десница да дойде на власт, след като миналата година британците гласуваха за излизане на страната им от Европейския съюз и популистът Доналд Тръмп бе избран за президент на САЩ, отбелязва Франс прес. По време на дебатите не бе подмината и темата за скандала с фиктивно назначаване на роднини от Франсоа Фийон, за което миналата седмица му бяха повдигнати официални обвинения. Той обаче не изглеждаше обременен и възприе агресивен стил, като се представи като "единствения кандидат, предлагащ истинска промяна".

Самата Марин льо Пен също е замесена в скандали за фиктивно назначаване на сътрудници в Европейския парламент и незаконно финансиране на своята кампания, но те изглежда не се отразяват на нейната популярност. Останалите двама участници в дебатите бяха социалистът Беноа Амон и кандидатът на крайната левица Жан-Люк Меланшон. Въпреки успешните си предизборни митинги през уикенда двамата засега не успяват да дадат импулс на своите кампании. Според проучване на социологическия институт "Елаб" най-добре на дебатите се е представил Еманюел Макрон.

Проучванията отреждат близки резултати на първия тур на Льо Пен и Макрон. На балотажа обаче центристът ще победи убедително водачката на крайната десница с резултат от порядъка на 60 срещу 40 процента. Според сондажите обаче 40 процента от французите може да променят своя избор, отбелязва Франс прес. Само две трети от избирателите освен това ще гласуват със сигурност на първия тур.