От есента на 2011 г. рейтингът на Владимир Путин започна забележимо да се понижава. В навечерието на президентските избори през 2012 г. възникна вероятността той да не успее да постигне победа в първия тур. Такъв сценарий създаваше риск за значително отслабване на позициите на Путин и за компрометиране на легитимността му. Ръководенето на страната в присъщия му авторитарен стил от позициите на „национален лидер“ би станало много по-сложно.

Избирателната кампания изискваше максимална мобилизация на властовите ресурси, за да се осигури победа на Путин в първия тур. Но ключови условия за победата му станаха недопускането до изборите на реални съперници, готови сериозно да се борят за президентския пост, а също тоталният административен контрол над всички значими СМИ. На изборите през 2012 г. не се мина и без преки машинации: фалшиви бюлетини, подмени, преписване на протоколи, многократно гласуване.

След като в резултат на изборите Путин зае президентското кресло, той прие редица популистки решения с надеждата да укрепи рейтинга си. В частност, той подписа т.нар. „майски укази“ от 2012 г., които редица експерти оцениха като разточителни и икономически необосновани. Но дори такъв популизъм не промени тенденцията: рейтингът на държавния глава след изборите се устреми надолу. При това изпълнението на „майските укази“ забуксува и година по-късно Путин публично разкритикува правителството за неефективно изразходване на средствата за осъществяването им.

Към лятото на 2013 г. стана очевидно, че традиционните технологии, осигуряващи популярността на Путин през последните години, не са в състояние да повишат рейтинга му над 40 – 45%. Съдейки по всичко, Кремъл сериозно се разтревожи от отрицателната тенденция и се зае да разработва принципно нови начини за укрепване на електоралните позиции на Путин.

Несъмнено сценарият „завръщане на Крим в състава на Русия“ беше планиран и внимателно подготвен от властите на РФ предворително. Мащабите на подготовката днес са очевидни. Още преди нахлуването в Крим руските спецслужби са завербували генерали и офицери от украинската армия, ръководители и сътрудници на силовите ведомства, които в ключов момент се отказаха от клетвата си и преминаха на страната на РФ.

Действията на Русия бяха активно подкрепени от финансираните от Москва местни политици-сепаратисти и СМИ. Лоялност показа и бизнесът в Крим, който получи изгодни кредити от руски банки при непазарни условия. Освен това се предприеха дълготрайни усилия за отслабване на украинската икономика и политическа система като цяло. Започнаха редовни „газови войни“, въвеждаха се и се отменяха ембарго върху хранителни продукти. Осъществяваше се неприкрит натиск върху украинските власти за принуждаването им към участие в различни „интеграционни“ проекти на Кремъл, ограничаващи суверенитета на бившите съветски републики.

Революцията в Киев и бягството от страната на президента Виктор Янукович в началото на 2014 г. за известно време отслаби украинската държава и създаде идеални условия за решителни действия от страна на Кремъл за отделянето на Крим. При поддръжката на руските войски и спецслужби (което година по-късно призна и самият Путин) на територията на полуострова беше организиран референдум, който стана формално основание за включването му в състава на РФ.

Присъединяването на Крим към Русия, активно поддържано от държавната пропаганда, позволи на Путин рязко да укрепи собствената си легитимност. Рейтингът на популярността му достигна рекордни стойности.

Но нещата не се ограничиха с Крим и скоро на територията на Донецка и Луганска област на Украйна започна пълноценна война. Срещу въоръжените сили на Украйна противостояха сепаратисти, които искаха извеждането на териториите, намиращи се под техен контрол, от състава на страната и присъединяването им към РФ по примера на Крим. Както става ясно от материалите на представения доклад, на сепаратистите се оказва активна политическа, икономическа, кадрова, както и пряка военна поддръжка от руската власт. Причините, поради които Путин фактически причини въоръжен конфликт на територията на съседна държава, позволяват да се предположат две възможни трактовки на действията му.

Първата трактовка се състои в това, че кримският успех убеди президента на РФ в готовността на рускоезичните области на Украйна да станат част от руската държава. Фактически ставаше дума за „обединяването на руските земи“, и тази задача привличаше Путин с историческия си мащаб, независимо от възможните отрицателни последствия.

За обосноваването на претенциите на Русия върху тези земи бяха активизирани местните сепаратисти, подкрепени от пристигналите в района на Донбас бойци и политически технолози от Москва и други руски градове. Впрочем, тези усилия осигуриха едва един локален резултат: с изключение на някои райони на Донецка и Луганска област, останалите рускоезични райони на страната след известни вълнения потвърдиха намерението си да останат в състава на Украйна.

Създалата се ситуация мотивира Путин да търси политически изход от кризата, независимо от очевидното военно превъзходство, и до голяма степен допринесе за мирните преговори с новата украинска власт.

Втората трактова се състои в това, че Путин изначално беше наясно: идеята за формирането в района на Донбас на държавно образувание с перспектива за присъединяването му към РФ има много повече поддръжници измежду гражданите на РФ, отколкото на Украйна. Във връзка с това военният конфликт беше провокиран от него с цел да се създаде изгодна позиция за преговори в диалога със западните страни.

Прекратяването на огъня в Донбас, което Кремъл е в състояние да гарантира, може да стане основание за отмяна на икономическите и политическите санкции против Русия, които станаха неизбежни след присъединяването на Крим. Освен това, при осъществяването на този сценарий се снема от дневен ред въпросът за законността на включването на полуострова в състава на РФ, и западните страни признават Крим за руска територия ако не формално, то фактически.

Така или иначе, руско-украинският конфликт е далече от приключване. След като получава явни политически дивиденти вътре в страната си, Путин същевременно запазва значителни рискове.

Първо, руската власт е принудена да продължава подкрепата си за сепаратистите в Донбас, независимо от растящите отрицателни политически и икономически последствия. Отказът от такава подкрепа може да бъде възприет като предателство от сегашните поддръжници на Путин (включително от тези, които са натрупали боен опит в източната част на Украйна) и може да провокира вълна на рязко недоволство от президента вътре в самата Русия.

Второ, продължаването на конфронтацията със Запада, изолацията и санкциите могат да нанесат значителен ущърб на руската икономика. Това създава рискове от социални протести, които могат отново да уронят рейтинга на главата на РФ.

На последно място, отслабването на позициите на Путин на световната арена и ескалирането на руско-украинския конфликт създават за сегашния президент на Русия реална заплаха от наказателно преследване. Промяната в глобалната политическа ситуация за Путин може да завърши с официално обвинение във военни престъпления на подсъдимата скамейка в Международния наказателен съд.

Източник: ukrainadnes.com, превод Албена Стаменова