Нов мега-договор с Китай: Русия търси спасение на Изток, докато печалбите се сриват 

На фона на безпрецедентен натиск върху енергийния си сектор, Русия прави поредна решителна крачка на изток. По време на визитата на Владимир Путин в Пекин държавният петролен гигант "Роснефт" подписа нов договор за доставка на милиони тонове суров петрол за Китай. Тази сделка, заедно със споразумението за втория газопровод "Силата на Сибир 2", циментира енергийния съюз между двете страни. Въпреки това, под повърхността на тези геополитически успехи, реалността за руската икономика е далеч по-мрачна: рекорден спад в печалбите, вътрешни напрежения и нарастваща уязвимост на ключова инфраструктура.

Новият хоризонт: Китай и Казахстан
Руският енергиен министър Сергей Цивилев потвърди, че "Роснефт" ще достави допълнителни 2.5 милиона тона петрол на китайски партньори през територията на Казахстан. Това е значително увеличение на фона на миналогодишните 10.2 милиона тона (около 204 000 барела на ден), които преминаха по същия маршрут.

Още в края на 2024 г. Путин определи този маршрут като "много доходоносен, вълнуващ и обещаващ", който ще "стабилизира световната икономика, предимно в Азиатско-тихоокеанския регион". Тази седмица думите му се превърнаха в дела, като двете страни подписаха около двадесет споразумения, демонстрирайки все по-тесни връзки в отговор на натиска от САЩ.

Пренасочване към Азия: Необходимост, а не избор
Този ход е пряко следствие от пълното ембарго, наложено от Европейския съюз през февруари 2023 г. Русия беше принудена да пренасочи огромни петролни потоци, като нови пазари бяха намерени в Азия и Близкия изток. Данни на LSEG показват, че през юли Саудитска Арабия и Индия са се превърнали в най-големите купувачи на руско гориво. Саудитска Арабия е внесла около 1.1 млн. тона, основно за производство на електроенергия, докато Индия е увеличила вноса си с 65% до 0.6 млн. тона, използвайки руския мазут като по-евтина суровина за своите рафинерии.

Суровата реалност: 68% спад на печалбата за "Роснефт"
Въпреки че Русия успява да продава рекордни обеми, финансовите резултати са катастрофални. Най-голямата руска петролна компания "Роснефт" отчете нетна печалба от едва 245 млрд. рубли (около 3 млрд. долара) за първото полугодие – с 68% по-малко спрямо миналата година.

Главният изпълнителен директор Игор Сечин директно обвини ОПЕК, и по-специално Саудитска Арабия, за свръхпроизводството, което е довело до спад на цените. Според него пазарният излишък може да достигне 2.6 млн. барела дневно, което ще продължи да оказва натиск върху приходите.

Украинските атаки и вътрешният натиск
Към ниските цени се добавя и все по-сериозният военен фактор. Системните украински атаки с дронове по руска петролна инфраструктура вече са нанесли сериозни щети. Удари по десет ключови терминала намалиха производствения капацитет на Москва с близо 20%. Тези атаки не само ограничават физическата възможност на Русия да изнася, но и създават несигурност сред партньорите ѝ.

Противоречивият баланс за Москва
Картината за Кремъл е силно противоречива. От една страна, Русия демонстрира способност да пренасочва износа си и да сключва стратегически сделки с Китай. От друга – реалните приходи се топят заради комбинация от ниски цени, свиващи се отстъпки, вътрешно напрежение в ОПЕК+ и директни военни удари по енергийната ѝ система. Новият договор с Китай е важен геополитически ход, но той едва ли ще бъде достатъчен, за да компенсира огромните финансови загуби, които поставят под въпрос стабилността на силно зависимия от енергийни постъпления държавен бюджет.