Алекс Алексиев,bulgariaanalytica.org

Единствените съмнения, които тези обезумели социалисти изглежда имат, е „дали ще можем напълно да се отървем от пръцкащите крави и от самолетите толкова бързо”, както бе изписано и после изтрито в онлайн рубриката „Често задавани въпроси”.

Тези брътвежи, граничещи с налудничавото, биха могли просто да бъдат отхвърлени в този си вид, ала има поне две причини те да бъдат взети насериозно. Първо, буквално всички обявени демократични кандидати за президентските избори през 2020 г. вече ги подкрепиха. Второ, някои от тях вече са били изпробвани в развити западни икономики и резултатите са налице и всеки може да ги види. Именно тези резултати накараха редакционната колегия на Wall Street Journal наскоро да обяви германската енергийна политика под ръководството на канцлера Ангела Меркел за „най-глупавата в света”.

Въпреки печалния резултат от тези политики, поради здравата лява хватка върху медиите в Европа и САЩ, повечето американци не са наясно с

предстоящата зелена катастрофа

  И действително, в САЩ бе заявено, че тези политики трябва да се прилагат и някои щати, като Калифорния, изглежда са поели по същия път, водещ към катастрофа. Затова си струва да повторим какво всъщност се случи в Германия.

Всичко започна през 1980 г. с основаването на германската зелена партия, която пламенно вярваше, че човекът не е решението, а истинската причина за проблемите на природата, както е описано в ранно-нацистката тирада от 1911 г., наречена “Човекът и природата”  на светеца-покровител на зелените в Германия, Лудвиг Клаге. Възможността Зелените да действат според техните убеждения дойде в края на 90-те години на м.в., когато се присъединиха като коалиционен партньор към правителството на левия социалдемократ Герхард Шрьодер. По-късно Шрьодер показа, че е платен лакей на Владимир Путин, и то веднага след напускането на канцлерския пост.

В случая, под диктовката на Зелените, през април 2000 г. германското правителство прие първия закон за енергията от възобновяеми източници (EEG) и преференциалната тарифа, налагащи радикални субсидии и преференциално третиране на възобновяемата енергия, които трябва да бъдат финансирани от потребителя на електроенергия. Това беше първият акт на фундаменталния енергиен преход (Energiewende), който обещаваше до 2050 г. драстично да намали емисиите на парникови газове и да увеличи възобновяемата енергия до 80% от общото количество енергийни източници. Energiewende бе приветствана от левичарите в цял свят като

завръщане в зеления рай

Но през 2011 г., след бедствието във Фукушима, германското правителство реши да затвори всичките си атомни електроцентрали на идиотското основание, че подобно земетресение от 9та степен по Рихтер и 48-метрово цунами може да се случи в Германия.

И както можеше да се предвиди лесно, предвидимото се случи, тъй като възобновяемата енергия не е непрекъсната, т.е. не е надеждна и все още няма икономически приемливи решения за съхранението и. Увеличаването на капацитета на възобновяемата енергия също не е решение. Когато слънцето не свети и вятърът не духа, независимо дали имате възобновяем капацитет от 10 или 1000 гигавата/час,  няма никаква разлика – продукцията ви е нула. През януари 2019 г. , при обявена от Германия възобновяема мощност от 40% от необходимата мощност, производството е 15,34%.

Единственото, което неумолимо и драстично се е повишило, е цената на електроенергията, заплащана от потребителя и от отраслите, които все още не са обект на субсидии (тези, които използват повече от 1 гигават/час и харчат повече от 16% от приходите си за електричество).  Сега, при допълнителна такса от 6,4 евроцента на киловат, германците вече плащат най-високите цени за електроенергия в Европа от 33 евроцента на киловат. И това, въпреки огромната сума от 550 милиарда евро похарчена за субсидии от данъкоплатците досега. Обидата и щетата за данъкоплатеца са още по-тежки, предвид факта, че емисиите на CO2 в Германия не са спаднали от 2009 г. насам.

Положението няма да се подобри – напротив

Според организацията за защита на потребителите NAEB, се очаква цените на германската електроенергия да достигнат 40 евроцента за киловат до 2020 г., което ще ги направи четири пъти по-високи от тези в САЩ и два пъти по-високи от тези във Франция. Нещата не спират дотук. До 2023 г. 14000 мегавата инсталиран капацитет от вятърни турбини ще трябва да бъде затворени, тъй като не са икономически изгодни без субсидията, която изтича след 20 години.

Германия,  прехваленият световен шампион по възобновяема енергия, очевидно върви към катастрофа. Как германската индустрия може да остане конкурентоспособна при тези условия, да не говорим за жизнения стандарт на населението, е въпрос, който търси отговор.