Ново изследване: математически модел може да е преувеличил ефекта на лекарства срещу Алцхаймер 29 пъти

Надеждите около новото поколение лекарства срещу болестта на Алцхаймер отново се оказаха в центъра на научен спор, след като изследователи от Brown University предупредиха, че използван статистически метод може сериозно да преувеличава реалния ефект на някои терапии.

Според публикуван анализ в JAMA Neurology, математическият модел, използван при оценката на определени антиамилоидни лекарства, може да създава илюзия за значително по-добро когнитивно подобрение при пациенти с Алцхаймер. Изследователите твърдят, че в определени симулации методът е „надувал“ връзката между намаляването на амилоидните плаки и подобрението на паметта до 29 пъти над реалното ниво.

Темата е особено чувствителна, защото става дума за едни от най-обсъжданите нови терапии срещу деменция – включително лекарството donanemab на Eli Lilly and Company, което през последните години бе представяно като потенциален пробив в лечението на заболяването.

Какво всъщност оспорват учените
В основата на спора стои статистически метод, известен като „quantile aggregation“. Вместо да анализира индивидуалните резултати на пациентите, той ги групира в категории, усреднява резултатите и след това търси закономерности между тези групи.

Според екипа на епидемиолога Сара Акли от Brown University School of Public Health именно това усредняване може да скрие реалните различия между пациентите и да създаде подвеждащо впечатление, че премахването на амилоидните плаки почти автоматично води до по-бавно когнитивно влошаване.

„Може да вземете много слаба връзка между амилоида и когнитивните функции и да я накарате да изглежда изключително силна и значима“, предупреждава Акли, цитирана от Neuroscience News.

Изследователите подчертават, че проблемът не е само теоретичен. В компютърни симулации, създадени по модел на реални клинични изпитвания, методът е увеличил статистическата сила на връзката между намаляването на амилоида и когнитивното подобрение 29 пъти над реалната стойност.

За да проверят надеждността на метода, учените използвали данни от старо клинично изпитване на лекарството solanezumab – терапия, която между 2014 и 2023 г. не успява да покаже реално забавяне на когнитивния спад при пациенти с ранни признаци на Алцхаймер.

Резултатът бил изненадващ: след прилагане на същия математически модел, неуспешното лекарство започнало да изглежда сякаш е довело до значително намаляване на амилоидните плаки и подобрение в когнитивните показатели.

Според авторите това е силен знак, че методът може да генерира фалшиви зависимости и да създава впечатление за ефективност там, където реално такава липсва.

Те предупреждават и за друг сериозен проблем – моделът смесва пациенти, получили реалното лекарство, с такива от плацебо групата. По този начин се нарушава един от основните принципи на рандомизираните клинични изпитвания, което затруднява доказването на причинно-следствена връзка между терапията и подобрението.

Това означава ли, че новите лекарства не работят?
Не непременно. Самите автори на изследването подчертават, че техният анализ не доказва, че антиамилоидните терапии са неефективни. Вместо това те поставят под въпрос начина, по който част от данните се интерпретират и представят.

В научната общност от години съществува спор дали натрупването на амилоидни плаки е основната причина за когнитивния упадък при Алцхаймер или само един от многото фактори в заболяването.

Новото поколение лекарства цели именно премахването на тези плаки от мозъка. Проблемът е, че дори когато сканиранията показват успешно намаляване на амилоида, реалното подобрение в паметта и когнитивните способности често остава ограничено или трудно измеримо.

Точно затова статистическите методи, използвани при анализа на клиничните изпитвания, се превръщат в критично важен фактор – особено когато става дума за терапии за милиарди долари и решения, свързани с обществено финансиране чрез програми като Medicare.

Изследователите от Браун обръщат внимание и на друг чувствителен въпрос – ролята на независимата академична наука. Според Сара Акли липсата на финансови стимули от страна на фармацевтичната индустрия е позволила на екипа да разгледа критично методологията зад едни от най-обсъжданите лекарства в света.

Тя подчертава, че подобни проверки са жизненоважни в епоха, когато новите терапии срещу Алцхаймер постепенно навлизат в реалната медицинска практика и започват да струват милиарди на здравните системи.

Изследването вероятно ще засили дебата около това как трябва да се оценяват бъдещите лекарства срещу деменция и дали сегашните стандарти за анализ са достатъчно надеждни, за да покажат реалната полза за пациентите.